Изминаха повече от шест години, откакто бившият върховен представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви, че Съюзът трябва да се научи да говори "езика на силата". И въпреки това реакцията на Европа на днешните тектонични геополитически размествания показва, че почти няма признаци на подобно учене. Това пише Закари Пайкин, научен сътрудник в програмата "Голяма стратегия" към Института "Куинси" за отговорно държавничество, на страниците на "Политико".

Реакцията на Съюза на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна беше да възприеме нормативен подход, който изключи всякаква възможност за търсене на взаимно приемлив изход или компромис с Москва. Предсказуемият резултат от това беше увеличаване на зависимостта на Европа от сигурността, гарантирана от САЩ, което задълбочи уязвимостта ѝ към хищническото поведение на великите сили в един бързо променящ се свят. А след завръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом Европа само задълбочи този първоначален стратегически пропуск.

Съюзът разкъса остатъците от своята нормативна мощ, преди да е изградил инструменти на твърдата сила, което го остави още по-стратегически изолиран. Днес малцина са убедени, че правото на Украйна да се стреми към членство в НАТО е свещена част от "международния ред, основан на правила" - особено когато Европа е готова да тълкува международното право свободно и избирателно в реакциите си на удари срещу Венецуела или Иран. Трудно е да се твърди, че бъдещето на Гренландия трябва да бъде решавано от гренландците и датчаните, когато същият стандарт не се прилага към хората в Газа.

Но като не успява да разбере........

© news.bg