Защо да сме западни ли? Това звучи като Шопенхауеров въпрос на въпросите, пряко свързан с философията му на надеждата, че изградените и напредничави като групова психология общества са способни да мислят и да действат в свое колективно и положително „бъдно“, т.е. да развиват вид просветен „кошерен ум“, който да тика напред цялата система. В най-общ смисъл, той има предвид постпросвещенското ни разбиране за Запада като люлка на градивния индивидуализъм с линеен прогресивен светоглед по оста „минало-бъдеще“ и като опозиция на обобщения Изток като вертикално властово или „кръгово“ мислене.

Но и без стария Артур в днешна България е ясно, че нашата  ментална нагласа и оттам „тюхе“ (според древните гърци - „съдба“, с нюанс на организиран стремеж към благоденствие) все още е относително далеч от западното. И по-специално от либералната демокрация като негово обществено свръхпроявление. Веднага с уговорка обаче: никой истински мислител (освен, хм, Фукуяма) не би тупал с краче, че либералната демокрация е вид краен продукт на нещо, хеле пък на историята; напротив, тя е просто и строго западен „реквизит“, чиято цел, поне на теория, е да опазва общите права и свободи. И е вид незаконно дете на персонализма, доколкото поставя личността, а не колектива във фокуса на гореспоменатата „съдба“; благуването на колектива, предпоставяме, е резултат от личната инициатива и съответното благуване.

И понеже често се стряскам и насън от въпроса „какъв да е българският нов гранд-проект“ (или споделена свръхзадача, като критично........

© Клуб Z