Скорошната дясна кампания в САЩ - към която се присъединиха много левичари - за обвиняване на израелския премиер Бенямин Нетаняху за въвличането на Вашингтон във война срещу Иран е само поредната кампания за оневиняване на САЩ от империалистическите им престъпления и за освобождаване на Израел от предполагаемите машинации на Нетаняху. Това пише за "Мидъл ийст ай" Джоузеф Масад - професор по политика и история на съвременната арабска мисъл в Колумбийския университет.

"Тази кампания продължава една тенденция, започната преди две десетилетия от американски, европейски и израелски либерални критици на израелската политика спрямо палестинците, Ливан, Сирия и региона като цяло, която несправедливо обвинява Бенямин Нетаняху и неговото коалиционно правителство, чиито по-скорошни членове неоснователно са считани за отговорни за отклоняването на Израел от предполагаемия му път на мир преди Нетаняху.

Главният американски апологет на Израел - Томас Фридман, не се уморява несправедливо да сочи с пръст Нетаняху като разрушител на "мирния" опит на Израел. Към него често се присъединява левият сенатор Бърни Сандърс, чиито гневни изказвания срещу Нетаняху са съчетани с продължаващи усилия за оневиняване както на него, така и на Израел за техните престъпления.

Експанзионистичните амбиции на Израел, непрестанната му агресия срещу съседите му, умишленото нападение срещу цивилни, ежедневните погроми, извършвани от израелски заселници срещу палестинци на Западния бряг, геноцидът му в Газа и расистките изявления на лидерите му срещу палестинците - описвани по време на геноцида като "човешки животни" - всички те са изобразени като някаква нова посока в израелската политика и реторика, основана на предполагаемите десни ангажименти на Нетаняху и тези на неговите ултрадесни светски и религиозни съюзници.

Това едва ли са нови аргументи, а по-скоро клеветнически повторения на вината, която критиците на Израел в страната и на Запад бяха хвърлили върху правителството на Менахем Бегин, дошъл на власт през 1977 г.

Палестинците са длъжни усилено да защитават както Бегин, така и Нетаняху срещу подобни прикрития и клеветнически оценки, особено след като всички техни престъпления са просто преувеличени повторения на престъпленията на всички предхождащи ги израелски правителства - теза, която самият Бегин изказва през 1981 г., след като е разкритикуван за масираните израелски бомбардировки срещу Бейрут, при които загинаха стотици.

Израел е използвал бял фосфор срещу цивилни, сочи доклад на Human Rights Watch

Human Rights Watch предупреждава за нарушение на международното хуманитарно право

Бегин - тогавашният министър-председател на Израел, беше обвинен за многократните инвазии на Израел в Ливан през 1978 г. и - по-опустошителните - през 1982 г.; атаката му срещу малкия ядрен реактор в Ирак през 1981 г.; както и анексирането на Източен Йерусалим и Голанските възвишения през 1980-81 г.

Той беше обвинен и за засилените репресии срещу палестинците на Западния бряг и в Газа, включително създаването на ръководство в стила на Виши "Селски лиги", което да говори от тяхно име, и пълзящото анексиране на Западния бряг чрез създаването на т.нар. "Гражданска администрация", която да прикрие военното управление.

Към това добавете окупацията на Южен Ливан от Израел чрез Южноливанската армия на наемника Саад Хадад, за да му помогне да поддържа незаконната си окупация, масовото изграждане на израелски заселнически колонии в окупираните палестински и сирийски територии и расистките изявления срещу палестинците, които Бегин описва като "двукраки зверове".

По това време либерални критици на САЩ и Израел говореха за това как Бегин и неговата дясна партия "Ликуд" са "осквернили" "красивия Израел" - както Ноам Чомски описва тази гледна точка - който, както се твърдеше, е търсил само мир и компромис преди Бегин.

Фактът, че преди Бегин и Нетаняху, Моше Даян е описвал палестинците като "кучета" и "оси", а израелският дипломат от Лейбъристката партия Дейвид Хакоен ги е описвал като "нечовешки същества, те не са хора, те са араби", убягва на преценката на критиците.

Това, което е заложено на карта за критиците на Нетаняху в тези клеветнически описания, е представянето на всички израелски колониални политики в и извън Израел при Бегин и Нетаняху като несъвместими със самата raison d'etre (причина за съществуване - б.р.) на израелската заселническа колония, която уж е търсила само мирно съвместно съществуване със съседите си, преди да бъде "осквернена" от Нетаняху.

Нищо от това, разбира се, не е вярно.

Като начало,........

© news.bg