През октомври 1962 г. една тайна операция на Москва, едно разкритие на американското разузнаване и поредица от решения във Вашингтон и Кремъл тласкат света към най-опасната точка в Студената война. Днес историята отново поставя въпроса докъде може да стигне конфронтацията между ядрените сили и има ли граница, която политическите лидери не бива да прекрачват.

През октомври 2026 г. се навършват 64 години от Кубинската ракетна криза от 1962 г. — тринадесетте дни, през които САЩ и Съветският съюз се оказват опасно близо до ядрена война. В руската историография събитието е известно като Карибската криза, а в Куба — като Октомврийската криза.

На 16 октомври 1962 г. американският президент Джон Ф. Кенеди е информиран, че Съветският съюз тайно изгражда ракетни позиции в Куба, само на около 145 километра от американското крайбрежие. За Вашингтон това е непосредствена заплаха за националната сигурност, докато за Москва разполагането на ракетите е опит да промени стратегическото равновесие със Съединените щати и да укрепи защитата на кубинския режим.

В следващите дни военните приготовления, дипломатическите ултиматуми и тайните преговори поставят двете свръхсили в ситуация, в която всяка погрешна преценка може да отприщи събития с необратими последици. Кризата приключва без ядрена война, но оставя след себе си въпроси за сигурността, доверието и границите на политиката на силата, които стоят отворени и днес.

Ядреното оръжие на Русия вече не плаши НАТО и това е лоша новина

Русия притежава най-големия ядрен арсенал в света и често напомня на противниците си за този факт.

Куба между Вашингтон и Москва

Историята започва няколко години по-рано. През януари 1959 г. революцията на Фидел Кастро сваля режима на Фулхенсио Батиста. Новата власт в Хавана предприема политически и икономически промени, включително национализация на собственост, засегнала американски интереси. Отношенията със САЩ бързо се влошават, а Куба се сближава със Съветския съюз.

През април 1961 г. подкрепени от САЩ кубински изгнаници извършват десант в Залива на прасетата с цел да свалят Кастро. Операцията се проваля, но задълбочава недоверието между Вашингтон и Хавана. Кубинското ръководство започва да се опасява от нова американска намеса, а Москва получава възможност да укрепи влиянието си в Карибския басейн.

За съветския лидер Никита Хрушчов разполагането на ядрени ракети в Куба има няколко стратегически цели: да защити съюзническия режим, да затрудни евентуална американска атака и да промени неблагоприятния за СССР баланс на ядрените сили. САЩ вече разполагат с ракети Jupiter в Турция и Италия, а съветското ръководство възприема тези позиции като част от натиска върху сигурността му.

През лятото на 1962 г. Москва започва тайно да изпраща в Куба войници, оръжия и ракетни комплекси. Операцията е мащабна, но е организирана по такъв начин, че истинският ѝ характер да остане скрит възможно най-дълго.

За първи път от Студената война насам: В писмо Русия заплаши НАТО с ядрен удар

Ако Алиансът се опита да изолира Калининград

Снимките, които променят хода на историята

На 14 октомври 1962 г. американски разузнавателен самолет U-2 прелита над Куба и заснема строящи се съветски ракетни площадки. Анализът на фотографиите разкрива позиции за балистични ракети със среден обсег.

Два дни по-късно - на 16 октомври, Кенеди е........

© news.bg