OpenAI ще внедри технология за поставяне на воден знак textGrain, която помага за разграничаването на текст, генериран от ChatGPT и Codex, от съдържание, създадено от хора.

За усъвършенстването на новата технологията OpenAI събра кръг от учени, сред които и е българинът - професор по компютърни науки в Швейцарския технологичен институт и основател на института INSAIT към Софийския университет - проф. Мартин Вечев.

На фона на това излезе и тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация, коят постави 64 учени, свързани с Българската академия на науките (БАН), в първите топ 2% в света. През 2025 година в двата процента попаднаха 57 души.

Основателят на INSAIT ще работи по технологията за воден знак в текстове, генерирани от ИИ

OpenAI започва внедряването на технологията - textGrain, по искане на законодателите в ЕС

Това е поредно признание за българските изследователи, които неведнъж са се доказвали на световната сцена. Част от тях пък са поставили основите за развитието на различни научни области в България:

Димитър Пасков - силата на блатното кокиче

Димитър Пасков е лекар фармаколог. Името му се свързва със разработването на Нивалина - лекарство, което се използва при лечение на болестта на Алцхаймер, заболявания на периферната нервна система, както и при мускулни и паралитични състояния.

Пасков е роден през 1914 година в гръцкото село Горно Броди. Семейството му се премества в България през 1927 година. Той завършва Медицинския факултет на Софийския университет, след което започва да работи като лекар.

През 50-те години Пасков изследва лечебните свойства на блатното кокиче. През 1956 г. заедно с Лилия Иванова-Бубева успяват да извлекат от блатното кокиче галантамина - естествен алкалоид, който влияе върху предаването на нервните импулси. Веществото е в основата на лекарството Нивалин, което през 50-те и 60-те години се използва и при лечението на полиомиелита, известен като детски паралич.

Димитър Пасков поставя основите и на българската школа по експериментална фармакология, публикува научни трудове и подготвя следващи поколения специалисти.

През 1961 г. в Неапол получава международната награда за наука "Еньо" за научния си принос, известна още като "Оскар за наука".

Той умира на 24 април 1986 г. в София. Пасков оставя следа в развитието на българската фармакология, както и в изследванията на лекарства, които са с растителен произход.

Чл.-кор. Евелина Славчева: БАН е на прага на световно откритие в областта на ядрената енергия

Председателят на БАН пред News.bg за науката, Бог и честването на 150 г. от Априлското въстание

Иван Странски и растежът на кристалите

Иван Странски е роден през 1897 г. в София. Той е основател на българската школа по физикохимия и се счита за баща на теорията за растежа на кристалите, която има съществено значение за развитието на съвременната електроника.

Странски завършва химия в Софийския университет през 1922 г., а след това защитава докторска дисертация в Берлин. През 1925 г. става първият преподавател по физикохимия в........

© news.bg