Повечето от вас помнят първите домашни компютри с Уиндоус и какъв трепет беше да се инсталират програми на тях. Цялата операционна система се слагаше първо, после програмите една по една, а самият процес беше дълъг, сложен и често изпълнен с неочаквани обрати, предимно крашове (когато всичко спира да работи, "забива" и се налага рестарт). Дълги вечери и даже нощи сме прекарвали с поглед, вперен в малките зелени правоъгълничета, които светваха едно след друго, отбелязвайки прогреса на инсталацията.

Тази поредица от постове напомня такъв процес - всеки представлява едно малко зелено правоъгълниче, показващо следващата стъпка в инсталацията на фашизма, в почти реално време. Въпросът е, къде сме сега - в средата или вече по към края. Защото сме доста напред от началото преди 9 месеца.

Често чета исторически справки, паралели с Германия от 1933-та година и САЩ от 2025-та. Ръководството за инсталиране на фашизъм се следва плътно - победа на съответната партия с единствения и незаменим вожд; разправа с инакомислещите, подтискане свободата на словото, преследване на политическите противници, включително и по съдебен път; дехуманизиране на определени прослойки от обществото и физическа разправа с тях, войнствена реторика и агресивно поведение към съседите; желание и опит да се заграбят територии или направо да се присъединят/анексират цели държави; сдружаване с други диктатори и преразпределяне на територии/сфери на влияние, и така нататък... И над всичко това - неистов нарцисизъм на вожда и почти истерично венцехвалене на реални или измислени негови постижения от приближените му.

Та инсталацията си върви и ние я гледаме като хипнотизирани в реално време. Ама съвсем реално. Просто не сме били там, но знаем, че това вече се е случвало. И се питаме какъв ще е изходът този път. Както са се питали хората 41ва година.

Но да караме по списъка със събитията от последната седмица.

Единственият и незаменим вожд биде дотолкова захвален за примирието в Газа, все едно е постигнал дълготрайно решение на целия близкоизточен конфликт, а не просто спиране на огъня и връщане на заложниците. Сега, не отричаме, че бабаитското поведение има успех в отделни случаи, а Близкия Изток е място, където подобна........

© OFFNews