Общата нишка в цялата популистка реторика е твърдението, че се защитава идентичността на народа - идентичност, застрашена както от вътрешна подривна дейност (дехристиянизация, упадък, уокизъм), така и от външно демографско "заливане", породено от имиграцията, носеща различна култура (обикновено исляма).

Популистите се различават в начина, по който тълкуват връзката между тези две "заплахи". За най-традиционалистки настроените сред тях подривната дейност проправя пътя към заливането, докато за онези с по-либерални възгледи именно заливането провокира подривната дейност.

Защо популисткият проект е изправен пред непреодолим антропологичен парадокс? Това анализира в статия за френското онлайн издание Le Grand Continent Оливие Рой - специалист по исляма и професор в Европейския университетски институт във Флоренция.

Да не бързаме с фанфарите след разгрома на Орбан

Резултатът от унгарските избори не е опустошителният удар за крайната десница, както се представя

Антропологичната култура, превърната в мишена

Когато популистите говорят за защита на културата, те нямат предвид културата, въплътена в произведенията на Платон, Шекспир, Гьоте или Пруст. Те визират антропологичната култура на обществото. С други думи, става въпрос за онази неявна структура на социалните връзки, която се предполага, че е споделена от членовете на обществото, както и за съвкупността от ценности и норми, възприемани като самоочевидни, независимо от политическите или философските различия на отделните индивиди.

Накратко, това е култура, оформена от споделена история и дългогодишна традиция - култура, която обществото съхранява в своите корени и памет. Така, според популистите, обществото, което трябва да бъде защитено - независимо от социологически различия като класа, богатство, местоживеене или образователно равнище - се крепи върху антропологична структура, позволяваща на хората да образуват единно цяло и да водят специфичен начин на живот, колкото и деградирала да е станала тази форма. Ако от антропологична гледна точка културата е именно това, което позволява на тази фундаментална структура да бъде символизирана и разбрана (подобно на ролята на марксизма спрямо социалните класи), то тя несъмнено е ключът към социалния ред.

За много популистки лидери и мислители завземането на политическата власт днес изглежда като единствения начин за преобразуване на културното поле - стъпка, която би позволила защитата или възстановяването на тази култура в антропологичния смисъл на думата. По същество това представлява културна контрареволюция.

Въпросът за антропологичните основи на обществото е бил съзнателно пренебрегван от политическия либерализъм, докато контрареволюционни мислители като Луи дьо Боналд последователно са акцентирали върху него. Голямото постижение - а същевременно и слабостта - на либерализма се състои в това, че той заобикаля антропологичния въпрос чрез теорията за обществения договор, разглеждайки обществото така, сякаш то се състои единствено от независими индивиди.

Популистите противопоставят на тази фикция "истинската държава", здравия разум, идентичността, корените, историята и - като допълнителен елемент - християнството. Парадоксът на днешната контрареволюция обаче се крие в това, че тя вече не може да разчита на съществуващо общество - онзи традиционен, повече или по-малко християнски ред. Поради това тя е принудена да създаде или пресъздаде собствена антропология, черпейки вдъхновение от идеализираното минало. С други думи, традицията се е превърнала в новата утопия.

Богати и образовани, но социалисти - защо в САЩ децата на капитализма се обръщат срещу него

Да имаш пари не противоречи на желанието за по-справедлива икономическа система

Популистки стратегии за културен реванш

Още преди завземането на властта този процес започва с проникване в културната сфера, изграждане на християнска визуална идентичност за оформяне както на социалния, така и на културно-историческия пейзаж, инвестиране в развлекателната индустрия и създаване на средища за формулиране на интелектуална визия - тук пионер е организацията GRECE, чиято роля по-късно поемат медиите на Болоре и новите мозъчни тръстове във Франция. Тази подготвителна работа проправя пътя към изборна победа, която ще осигури подчиняването или унищожаването на "прогресистките" бастиони - медиите, университетите и "света на културата". Тогава ще възникне въпросът за обратимостта на този процес.

Нека разгледаме примера с Унгария. Поражението на Орбан показва, че докато демокрацията функционира, контрареволюцията си остава несбъдната мечта. Предвид тази реалност се очертават две стратегии: или директен преход към диктатура, както в Русия, или опит за дълбока трансформация на обществото и внедряване в него на нов реакционен хабитус, като по този начин се осигури антропологично преосноваване. Както отбелязва адвокат Тибо дьо Монбриал - застъпник за цялостно затягане на законодателството: "Възстановяването на авторитета ще има благотворно въздействие във всички сфери на обществото. Тогава ще настъпи моментът да спечелим отново душите чрез образование, основано на гръцко-латинското историческо наследство и юдео-християнското културно наследство."

Все пак първо трябва да се изясни към кое минало се обръщат популистите. Именно тук се........

© news.bg