Първа част: Иран зачена, Израел износи, а САЩ изроди Хизбула: "Партията на Аллах" отвъд пропагандата (част I)

Междуременно в периода януари - юни 1985 г. Израел се оттегля на юг към ливанско-израелската граница и обособява т.нар. Зона за сигурност. По този начин Южен Ливан в определена степен остава свободен. Именно поради тази причина в образувалия се вакуум шиитските организации "Амал" и Хизбула започват да се борят за влияние и да се конкурират за контрола над населението и териториите в Джабал Амил.

Ситуацията в региона ескалира, след като група проирански ислямисти, свързани с Хизбула, отвличат няколко високопоставени американски служители, сред които е и директорът на централата на ЦРУ в Бейрут Уилям Бъкли. От 1985 г. Южен Ливан, южните бейрутски предградия и северна Бекаа са райони, попадащи изцяло в контролираните от шиитските организации "Амал" и Хизбула територии. Ситуация, която до голяма степен се запазва и до днес.

"Амал" на Набих Бери разполага с голям човешки ресурс и с подкрепата на богати шиити извън Ливан - основно от САЩ и Западна Африка. Самият лидер на организацията е наследник на ливански шиити емигранти. Набих Бери е роден в Сиера Леоне и в продължение на няколко години работи за американската компания "Дженеръл Мотърс", базирана в Детройт.

Проблемът на "Амал" е недостатъчно централизираната система на управление чрез множество по-малки лидери в отделните населени места. Междувременно конкурентната шиитска организация Хизбула, пряко подкрепяна от Иран с въоръжение и огромни субсидии от над 100 млн. долара годишно, започва да развива собствена система на здравеопазване, образование и социално подпомагане на бедните шиитски прослойки.

Докато "Амал" се бори с палестинските си противници в Ливан, Хизбула води постоянни боеве с Израел в южните части на страната. За да печели повече позиции, често се случва Хизбула да си служи и с палестинска подкрепа срещу "Амал".

Реално със своята сериозна политическа, финансова и идеологическа подкрепа Иран успява да създаде в Ливан чрез Хизбула своеобразна държава в държавата. Още от самото начало "Партията на Аллах" служи като продължение на иранската революция. Това ясно личи от ранните ѝ лозунги като: "Нито Източен Бейрут, нито Западен Бейрут - Ислямска република.", т.е. политика в интерес на ливанските граждани е без значение.

Любопитно е да се отбележи, че в източноливанското село Наби Шийт, радиостанцията на Хизбула често пуска химни от Иранската революция, възгласи в прослава на аятолах Рухолах Хомейни и репортажи за Ирано-иракската война. Още от началото на своето съществуване Хизбула е толкова съсредоточена върху войната на Иран срещу Ирак, че повечето от първите ѝ десетина големи атаки имат за цел да принудят Запада да се дистанцира от Саддам Хюсеин.

През 1985 г. Хизбула дори се опитва да убие емира на Кувейт, който тогава е един от основните финансови поддръжници на Ирак, като извършва атаки срещу американското и френското посолство в страната. В ранния етап от съществуването си "Партията на Аллах" почти отсъства от ливанската "съпротива" срещу Израел. Вместо това движението "Амал", Сирийската социална националистическа партия и Комунистическата партия извършват повечето от големите удари срещу израелски войски в Ливан. Първият по-сериозен ответен удар срещу Хизбула идва не от Израел, а от САЩ, които през 1985 г. се опитват чрез посредници да убият шиитския духовник Мохамад Хюсеин Фадлала, нанасяйки удар по неговата джамия в южните предградия на Бейрут.

Би могло да се твърди, че в първите близо десет години от основаването си Хизбула не признава Ливан за легитимна държава. След заемането на премиерския пост от ливанския бизнесмен и милиардер със саудитско гражданство Рафик Харири през 1992 г., шиитската милицията води продължителен спор дали да издигне кандидати на парламентарните избори в Ливан, които Гражданската война е прекъснала за почти........

© news.bg