Румъния и България са сред страните с най-висок процент тийнейджъри, пристрастени към социалните мрежи, показва изследване на Световната здравна организация за навиците на юношите при използването на социалните мрежи и компютърните игри. С 22 процента "проблематични потребители" Румъния е на първо място сред изследваните страни по дял на младежите, които развиват симптоми на пристрастяване, следвана от Малта и България, съответно с 18 и 17 процента, показва проучването за периода 2021-2022 г. 

За да предпази децата от кибертормоз, интернет зависимост и контакти с потенциално опасни лица, в края на миналата година Австралия въведе забрана за употреба на социални мрежи за деца под 16 години. Франция е на път да я последва, след като на 27 януари долната камара на френския парламент забрани социалните мрежи за деца под 15 години - мярка, подкрепена от президента Еманюел Макрон, която може да влезе в сила през септември 2026 г., ако бъде приета и от френския Сенат.

На Балканите като цяло няма ефективно прилагани възрастови ограничения за потребителите на социални мрежи. Някои от страните обаче вече са подготвили текстовете на ново законодателство, което да забрани използването на социални мрежи от лица под определена възраст, в други тече процес на обществено обсъждане, а част от тях, които са членки на ЕС, подкрепят въвеждане на обща европейска рамка, с която да се въведе дигитална възраст, да се ограничи излагането на деца на вредно интернет съдържание и да се гарантира безопасна дигитална среда.

Ето как отделните държави от региона третират проблема:

В Сърбия съществуват законови актове, които частично се отнасят до защитата на децата в интернет, сред които са Законът за защита на личните данни и Законът за основите на образователната система. Само член 16 от Закона за защита на личните данни обаче се отнася директно до достъпа на децата до цифрови платформи. Този член постановява, че дете под 15-годишна възраст може да използва услуги на информационното пространство – като социални мрежи – само със съгласието на родител или настойник.

Въпреки че тази разпоредба формално съществува, приложението ѝ на практика е много ограничено. Социалните мрежи обикновено не проверяват реалната възраст на потребителите, което позволява на децата просто да въвеждат невярна информация и по този начин да заобикалят законовите ограничения. Ето защо този правен механизъм на практика се оказва неефективен, когато става въпрос за защита на децата в интернет, пишат сръбските медии.

Според данни на неправителствени организации за защита на правата на децата в Сърбия повече от две трети деца и млади хора (74%) имат профил в някоя социална мрежа. Сред тях 41% от тези на възраст 9-10 години, както и 72 процента от тези на възраст 11-12 години казват, че имат профил, въпреки че минималната възрастова граница, предписана от страна на социалната мрежа, обикновено е 13 години. Родителите в Сърбия пък използват техническата защита, т.нар. „родителски контрол”, с цел осигуряването на безопасност на децата в интернет значително по-рядко от родителите в други страни, показват наблюденията на психолози.

В Република Кипър има законово ограничение за използването на социални мрежи от деца под 14-годишна възраст, но до голяма степен то остава „само на хартия“, тъй като липсва ефективен механизъм за контролирането на възрастта на потребителите.

През октомври миналата година в страната започна парламентарен дебат за увеличаване на минималната възраст на 16 години, съобщи кипърското издание на в. ,,Катимерини“. Инициативата цели по-добра защита на непълнолетните, но институциите изразяват съмнения за успешната реализация без ефективни механизми за проверка на възрастта.

Предложение за увеличаване на възрастовото ограничение от 14 на 16 години внесе депутатът от дясноцентристката партия Демократичен сбор Димитра Димитриу, която посочи, че на европейско........

© Mediapool