"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

Икономическият принос на минната индустрия е много по-голям от концесионните възнаграждения, казва председателят на УС на Българската минно-геоложка камара

През 2025 г. вносът на минерални суровини и продукти от тях достига 10,4 млрд. евро, като това е трета поредна година на ръст

Индустрията се променя много по-бързо, отколкото се променя обществената представа за нея

- Инж. Драганов, 4,3 млрд. лв. е произвела минната индустрия за 2025 г., което е увеличение с 8 на сто. Ръстът на добива обаче е 1%, а при медните и оловно-цинкови руди има лек спад. Казахте през миналата година в интервю, че изминалите 12 месеца са били сложни за бизнеса. Какви са сега за 2025-а и седемте месеца на 2026 г.?

– 2025 г. отчита положителни финансови резултати, но ако погледнем какво реално е произведено, картината е доста по-умерена. Добивът е около 116 млн. тона, което е само с 1% повече спрямо предходната година, а при част от металните руди има и лек спад. В същото време стойността на продукцията нараства с 8% до 4,3 млрд. лв., или около 2,2 млрд. евро. Очевидно е, че цените имат сериозна роля за този резултат. Това е добре, но ако утре те тръгнат надолу, а количествата, които произвеждаме, продължат да стоят на същото ниво или намаляват, картината много бързо ще се промени. По-притеснителното за мен е, че от години не виждаме достатъчно нови проекти. България продължава да разчита основно на находища, които са известни и разработвани отдавна. Предприятията инвестират сериозно, за да удължават живота им, да извличат металите и суровините, за които имат концесионни договори да работят по-ефективно, но всяко находище разполага с изчерпаеми ресурси. И тук стигаме до проблема, който трябва да ни занимава повече от резултата за една отделна година. Какво идва след изчерпването на действащите находища? Ако искаме след 10-15 години България да има силна минна индустрия, трябва да има бързи процедури за стартиране на търсещи и проучвателни дейности.

- Често казвате, че без минното дело няма модерна икономика, зелена и дигитална трансформация. Защо обаче обществото невинаги разпознава стратегическото значение на отрасъла?

- Минното дело има една особеност, когато продуктите - резултат от добива от земните недра, са налични, почти никой не се замисля как и откъде идват. Значението им се вижда най-добре, когато започнат да не достигат. Последните години показаха точно това и затова днес Европа, САЩ и Китай гледат на суровините вече не само като на стока, а като на въпрос на икономическа сигурност. В същото време трудно се стига до обществен консенсус при стартиране на проекти за добив. Другата е, че визията за технологичното състояние на минната индустрия е свързана с представи за състояние от миналото. Днешните предприятия работят с модерни технологии, автоматизирани процеси и високи стандарти за безопасност и опазване на околната среда. Индустрията се променя много по-бързо, отколкото се променя обществената представа за нея.

- Как бихте обяснили на хората извън сектора къде присъстват добитите в България суровини в ежедневието им - в енергетиката, строителството, транспорта, електрониката и новите технологии?

- Достатъчно е човек да се огледа около себе си. Медта е в електрическата инсталация на дома, автомобила, телефона, компютъра, електропреносната мрежа. Оловото и цинкът имат широко приложение в индустрията - от акумулаторите и защитата на металите от корозия до различни сплави. Каолинът е в керамиката, стъклото и хартията. Варовикът, пясъкът, чакълът и останалите строителни материали са в сградите, пътищата, мостовете и железопътната инфраструктура. Понякога тези количества са много по-големи, отколкото си представяме. За един километър път например са необходими хиляди тонове минерални материали. Минералните суровини не са нещо далечно от ежедневието ни. Ние буквално живеем, пътуваме и работим с продукти, които започват от тях. Съвременният стандарт на живота е немислим без продуктите на минната индустрия.

- Какъв е икономическият ефект от индустрията за държавата и каква част остава в районите, в които се осъществява добивът и първичната преработка - чрез заплати, осигуровки, местни данъци и такси, концесионни плащания и др.?

- Икономическият принос на минната индустрия е много по-голям от концесионните възнаграждения, до които най-често се свежда публичният разговор. Само част от преките........

© 24 Часа