"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

Изкуственият интелект е леко плашещ – вече създават реклами с моя глас, без аз да съм участвал

Още акценти от интервюто:

Компютърът никога няма да замени театъра и музиката – живото изкуство ще става все по-ценно

Младото поколение не е загубено – интересът към „Поетите" показва, че има истински глад за поезия

Съвсем скоро ми предстои да запиша песен

Като председател на журито ще гледам филмите с очите на зрителя и ще очаквам да бъда развълнуван

– Г-н Пенев, доколко строг съдия е актьорът, когато застане от другата страна на екрана като председател на фестивално жури?

– Не за първи път съм председател на жури. Изпълнявал съм тази роля и на кинофестивала „Златната липа" в Стара Загора. Приемам подобна възможност преди всичко като привилегията да бъда любопитен и внимателен зрител, който има правото, но и отговорността да изрази своето мнение. В този случай не искам да гледам филмите единствено през професионалния поглед на актьора, който анализира изпълненията, режисурата или техническата страна на продукцията. Искам да ги гледам като обикновен зрител, който влиза в салона с надеждата да бъде развълнуван.

Темата на фестивала допълнително предполага такова отношение, защото става дума за любовни филми. А любовта е преживяване, което засяга всеки човек, независимо от неговата професия, възраст, произход или култура. Затова ще очаквам филмите да достигнат до мен не само интелектуално, но и емоционално.

– Какво търсите най-напред в един филм, за да ви спечели – актьорската игра, режисьорския прочит или онази трудно уловима кинематографична магия?

– Киното е комплексно изкуство и трудно може да се посочи само един елемент, който трябва да доминира. Филмите, които харесвам, както и онези, които са останали в историята като световна класика, обикновено представляват хармонично съчетание между добра драматургия, сериозна литературна основа, убедителна режисура и точно подбрани актьори.

Ако един от тези компоненти започне прекалено силно да изпъква за сметка на останалите, често се нарушава цялостта. Може да има великолепна актьорска игра, но ако сценарият е слаб, тя трудно би могла да спаси филма. Същото важи и за впечатляващата режисура, когато зад нея няма истинска история. Добрият филм се появява тогава, когато всички участници работят в една посока и нито един от тях не демонстрира самоцелно себе си. Именно тогава възниква онази кинематографична магия, за която говорите – тя не се създава от един човек, а е резултат от общото усилие.

– В журито на „Любовта е лудост" сте заедно с Ана Пападополу, Жана Яковлева и Станислав Тодоров-Роги. Всеки от вас носи различен професионален и художествен поглед. Лесно ли се стига до съгласие, когато трябва да бъдат взети трудни решения за наградите?

– Познаваме се отдавна и сме приятели, затова не очаквам между нас да възникнат непреодолими различия. Разбира се, вероятно ще имаме различни предпочитания и това е напълно естествено. Смисълът на журито е именно в срещата на различни гледни точки. Ако всички мислехме по един и същи начин, разговорът би бил доста безинтересен.

Важното е различията да бъдат аргументирани и всеки да бъде готов да чуе другия. Понякога един човек може да забележи във филма нещо, което останалите са пропуснали, и това да промени целия разговор. Все пак сме жури на кинофестивал, не съставяме държавния бюджет, за да спорим до пълно изтощение. (Смее се.)

– След като споменахте държавния бюджет – достатъчно ли са средствата, които България отделя за култура?

– Парите за култура почти никога не са достатъчни. Ако направим сравнение с останалите държави от Европейския съюз и видим какъв процент от брутния си вътрешен продукт отделят те за култура, ще установим, че България не се намира в особено добра позиция. Но проблемът не е само в конкретния размер на средствата. Още по-съществено е отношението на управляващите към културата, което много често е високомерно и пренебрежително.

Културата обикновено се възприема като нещо допълнително, като разход, който може да бъде отложен, намален или пренебрегнат. Тя обаче не е украшение към обществото. Културата изгражда неговата памет, езика му, способността му да мисли и да разбира света. Ако системно я подценяваме, последствията не се виждат веднага, но след години се оказват изключително тежки.

Творците непрекъснато трябва да се борят и да доказват, че са важни и че трудът им има обществено значение. Тази постоянна необходимост да убеждаваш някого в очевидното отнема голяма част от енергията, която би трябвало да бъде насочена към създаването на изкуство. Каквото и да си говорим, това продължава да бъде реалната ситуация в България.

– Фестивалът носи заглавието „Любовта е лудост". Коя е най-голямата „лудост", която киното може да си позволи, когато разказва за любовта?

– За мен е прекрасно, че фестивалът носи името на първия български филм, посветен изцяло на любовта. Самото заглавие съдържа много вярно наблюдение – любовта действително може да ни изведе отвъд разума, правилата и предварително начертаните граници.

Хубаво е да съществуват........

© 24 Часа