Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Правителството на "Прогресивна България" води страната ни към изолация в Европа. Тази теза на опозиционни политици и наблюдатели, която чуваме все по-често, може да е вярна днес, но да се окаже погрешна утре.

Серия от избори в ключови европейски държави могат да изместят вдясно - към суверенизъм и евроскептицизъм - мнозинството в Европейския съвет, ако днешните социологически прогнози са верни. Така, вместо в изолация, Румен Радев може да се окаже в компанията на силни съюзници на масата на 27-те в Брюксел, сред които Франция, Испания и Италия, но не само. София ще може по-смело да използва правото си на вето и да участва във формирането на блокиращи малцинства. Това навярно би било добре за образа на управляващата партия и за правителството ѝ у нас, но не непременно - и за България.

2027 г. ще бъде ключова за политическия пейзаж в Европа. Първият кръг на президентските избори във Франция е насрочен за 18 април, а вторият - за 2 май. Парламентарни избори трябва да има в Испания до август, в Полша - до ноември, в Италия - до декември. Избори предстоят и в Гърция, Словакия, Финландия и Швеция.

Безспорно, френските избори са с най-висок залог на целия Европейски съюз. Сегашният либерален президент Еманюел Макрон е в края на втория си и последен мандат и по конституция не може да се кандидатира за трети. Центристката му партия "Ренесанс" не предлага изявен и безспорен негов наследник. Марин Льо Пен, кандидатката на крайнодесният „Национален сбор“ е основният фаворит, който консолидира широк твърд електорат. Председателят на партията Жордан Бардела остава нейна ключова опора и потенциален премиер при победа. Центристките кандидати, бившите премиера Едуар Филип и Габриел Атал са основните фигури, опитващи се да привлекат умерените гласоподаватели, но поне според досегашните проучвания никой от тях не може да победи Льо Пен, ако стигне до балотаж с нея. Вляво, крайният Жан-Люк Меланшон („Непокорна Франция“) е водещата фигура, но фрагментацията на левите сили би го затруднила при балотаж. За разлика от предишни президентски избори обаче не изключено битката на втория тур да бъде межд крайнодясната лидерка и крайнолевия ѝ опонент. Независимо кой би бил във финалния дуел с Льо Пен, проучванията показват, че това би бил най-оспорваният балотаж в съвременната френска история. Евентуална нейна би пренаредила радикално европейската политика най-малко в четири области - бюджет, сигурност, миграцията и климатични цели.

В Испания премиерът социалист Педро Санчес........

© Клуб Z