2. Криминализирана държавност в институционален разпад

1. Продиктуваната отвън смяна на системата

Правото е писано за република, но се прилага като в патримониална система

С времето „нашите“ момчета вече усвоиха и черти, присъщи на Патрона и на Падриното

Още в края на 90-те години все повече се разбра, че тоталитарният модел действително се заменя с демократичен. Формулата „фасадна демокрация“ изглеждаше по-поносима от по-тежкото признание, че демократичните форми могат да съществуват и без демократично съдържание.

Избори се провеждат, партии действат, парламентът заседава, съдилищата правораздават, медии говорят на езика на свободното слово. А дали тези форми работят по предназначение или прикриват различна, неформална властова архитектура?

Новата конституционна рамка създаде твърде силен парламент и уязвима съдебна власт. В комбинация с партийна фрагментация, клиентелизъм и слаб публичен контрол това позволи на малки, но добре организирани групи да блокират реформи, да преразпределят ресурси и да превърнат институциите в територия на влияние. Така демокрацията заприлича на театър на легитимността - сменят се изпълнителите, но сценарият и режисурата често остават същите.

Тази рамка е заимстван от италианската Първа република - модел, доказал се като устойчив във времето, въпреки управленската си нестабилност. Устойчив е, защото има редица външни белези, отхвърлящи категоричното „народът изобщо не управлява“. При фасадната демокрация народът гласува, но не избира действителния за него и държавата дневен ред, както и състава в институциите. Институциите си съществуват, но решаващите зависимости в тях са извън публичния контрол. Правото е писано като за република, но се прилага като в патримониална система.

Републиката по смисъла си е общо дело - res publica. Бащинията е друго: властта и ресурсите се възприемат не като публична отговорност, а като владение на тесен кръг. Така е според ключовото обстоятелство кой притежава........

© Труд