Ден 185: Балонът се надува. Канадските дневници на Райна Александрова
Над шест месеца вече пиша, всеки ден с надеждата, че има край тази сага. Нормален край, чак за щастлив не мечтаем. Просто такъв, който да ни позволи да спим, е достатъчен.
От разните варианти, как може да се сложи спирачка (и евентуално заден ход) на тоя панаир на суетата и смъртоносната глупост, тия дни изплува още един вариант (бързам да кажа - не е смъртта на 47, хич не се и надявайте, то е и грехота такава надежда, типична за диктатурите - я Брежнев колко изкара и то с онова ниво на медицината през соца още... като има желание - има и начин - пък и 47 се е вкопчил в живеенето, за да отмъщава, а това е често много устойчив мотив).
След като слуховете за кончината му миналия уикенд се оказаха силно преувеличени, очакваме и се надяваме да доживее до съдния ден, председателстван от съдия Босберг, наример. Направо му го желаем.
Вариантът обаче, за който ни дадоха идея, е пълната победа на новата Ос на Злото (Китай, Русия, Северна Корея), прегазването на Свободния свят с легиони орки и затварянето на 47 да речем, в клетка - нещо средно между римско и средновековно отмъщение, а защо не и със заемки от варварските времена... само така ще спре да твори глупост след глупост.
Брутално, ще кажете, крайна мярка, НО - навременна. Щото дори страните от Оста на Злото накуп не могат да разрушат американската държава и държавност със скоростта, с която........
© OFFNews
