Ормузката криза от 2026 г. предизвиква най-големия и най-сложен енергиен шок в съвременната история, разкривайки дълбоки уязвимости в енергийната система на Европа. Непосредственото прекъсване на доставките на горива произтича от конфликта в Персийския залив, но кризата разкрива дългосрочен проблем. Това се посочва в анализ на Центъра за стратегически проучвания в Хага (The Hague centre for strategic studies - HCSS). Той е изготвен от експертите Ирина Патрахау и Лусия ван Гюнс.

Европа остава силно зависима от външни енергийни доставки и продължава да реагира със спешни мерки, вместо структурни реформи. С нарастването на геополитическото напрежение и рисковете, свързани с климата, континентът е изправен пред труден избор между повтарящи се кризи и изграждане на трайно устойчив модел.

HCSS отбелязват, че анализът е завършен в началото на юни 2026 г. но разглежданите в него събития продължават да се развиват.

В ключовите изводи в изследването се отчита, че блокадата на Ормузкия проток е причина за нарушения в енергийните и други доставки, надминаващи петролната криза от 1973 г. както по обем, така и по стоков обхват. Те се простират от петрола до втечнения природен газ (LNG), торовете, химикалите и пластмасите. Дори след отварянето на пролива, се очаква да за нужни поне шест месеца, за да се стабилизира пазарът, а нормалното му състояние отпреди кризата може никога да не се възстанови напълно.

Португалия намалява употребата на изкопаеми горива заради войната в Иран

Страната е сред лидерите в областта на зелената енергия в Европа

Глобалното въздействие на настоящата криза е твърде неравномерно и разкрива кои страни са инвестирали в устойчивост и кои не. Азиатските икономики, включително Виетнам, Япония, Южна Корея и Сингапур, са изправени пред най-остри проблеми, след като са внасяли 60-75% суровия петрол, петролните продукти и втечнения газ през пролива. За разлика от тях, Китай разполага с големи стратегически запаси и силно електрифицирана икономика, което показва, че предходните структурни инвестиции пряко определят устойчивостта на кризата.

Устойчивостта е свързана с достъпа, а не само с производството. Кризата разкрива, че уязвимостта не се определя само от глобалния обем на енергийните продукти, но и от това кой контролира каналите между производителите и потребителите и кои страни имат финансовата и логистична възможност да поемат внезапното им блокиране.

Европа реагира на енергийна криза реактивно и това води до увеличаващи се разходи, които вече не може да си позволи. Европа влезе в кризата силно зависима от вноса. Тя разчита на освобождаването на стратегически резерви, координирано от Международната агенция по енергетика (МАЕ), и разгърна четвъртата си временна рамка за подпомагане от 2020 г. насам. Това напомня за събитията по време на енергийния шок след руската инвазия в Украйна. Всяка криза, която отшуми, без Европейският съюз (ЕС) да завърши структурната си реформа, прави следващата по-скъпа, по-политически дестабилизираща и по-трудна за финансиране.

Европа трябва да премине към интегрирана енергийна система, основана на сигурността. Енергийният преход не е просто климатичен императив, той е единственото трайно решение за осигуряване на устойчивост. Но самият преход е недостатъчен, ако веригите за доставки възпроизвеждат същите уязвимости при критичните продукти, които Европа се опитва да избегне по отношение на изкопаемите горива. Необходима е интегрирана, ориентирана към сигурността енергийна стратегия, която съчетава обвързващи цели за диверсификация, стратегически резерви за рафинирани продукти и втечнен природен газ, устойчиви вериги за доставки на критични материали и алтернативни горива, както и постоянен инвестиционен модел, който да не е необходимо да се изгражда наново от нулата всеки път, когато възникне криза. Кризата от 2026 г. е болезнена. Но най-ясният ѝ урок е този, който........

© news.bg