Години наред водената от САЩ международна кампания за изолиране на Северна Корея зависеше от единния фронт между Съединените щати, Китай и Русия. От целевите санкции на администрацията на Обама до кампанията за "максимален натиск" на администрацията на Тръмп, американските политици дълго време приемаха, че всеобхватната изолация може да повиши цената на ядреното развитие до степен, достатъчна да промени стратегическите разчети на Пхенян, пише Foreign Policy.

Този консенсус обаче се срина.

Вместо да се изправи пред координиран международен фронт, Северна Корея получи може би най-големия си стратегически актив: разединен свят, в който съперничеството между великите сили постепенно подкопа политическите основи, които някога правеха тези санкции ефективни.

Северна Корея не само намери икономическа спасителна линия, за да поддържа функционирането на режима, но и получи дипломатически картбланш да разширява ядрените си и ракетни програми без никакви последствия. Тази реалност налага трудна равносметка за Вашингтон и неговите съюзници. Санкциите не са напълно мъртви - те все още затрудняват функционирането на режима, - но разчитането единствено на икономическа изолация за принуждаване на Северна Корея към ядрено разоръжаване вече не е изпълнима стратегия в ерата на интензивно геополитическо съперничество.

ООН: Русия трябва да спазва санкциите срещу Северна Корея

След като двете държави подписаха пакт за военна подкрепа

История на санкциите и единния фронт

Малко държави са се сблъсквали с толкова мащабен и многопластов санкционен режим, колкото Северна Корея. През последното десетилетие - след първия ядрен тест на Северна Корея през 2006 г. - Съветът за сигурност на ООН разшири наказателните мерки срещу Пхенян. Пекин и Москва сътрудничеха с Вашингтон въз основа на споделени опасения за регионалната стабилност и разпространението на ядрени оръжия, като ограничиха достъпа на режима до твърда валута, износа на въглища и текстил, работната ръка в чужбина и вноса на рафиниран петрол.

Известно време тази кампания на натиск даваше осезаеми резултати - и до 2017 г. Съветът за сигурност изгради един от най-всеобхватните санкционни режими в света. Прилагането от страна на Китай на ограниченията върху вноса на въглища и трансграничната търговия значително намали приходите от износ на Пхенян, а затварянето на границите в ерата на пандемията засили натиска. Севернокорейската икономика преживя едно от най-сериозните си свивания от десетилетия, което доказа, че санкциите могат да наложат значителни разходи, когато великите сили поддържат единен фронт.

Русия счита санкциите срещу КНДР за безполезни

Те са контрапродуктивни и оказват негативно влияние върху социално-икономическата ситуация в тази страна и региона, според руското външно министерство

Рухването на консенсуса и новите съюзи

И все пак, близо десетилетие по-късно режимът не се разпада. Вместо това той разширява търговията, модернизира части от възстановяващата се своя икономика и задълбочава стратегическите връзки както с Русия, така и с Китай - до голяма степен защото тези две държави вече не са партньори, работещи заедно за изолирането на страната.

Този обрат стана очевиден след срещата на върха през май между китайския президент Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин в Пекин, където двете страни излязоха със съвместно изявление, в което........

© news.bg