На 3 март ще видим политици, решили да използват празника за предизборната си кампания. И да се покажат „сред народа“.

Ще се получи много повече политическо мероприятие, отколкото честване на Освобождението.

Време е да извадим българското опълчение като подтекст към водещите благодарности към Русия. Император Александър II несъмнено има голяма заслуга за опита страната ни да получи независимост, но не по-малка е заслугата на българските опълченци. Първо: след Априлското въстание българските земи вече са били готови за извоюване на независимост. Цариградската конференция, натиск на великите сили срещу Високата порта, криза в османската империя, невъзможност повече да бъде държан българския народ в подчинение, което той е решен да отхвърли.

Свободата е дълъг, сложен и кървав процес, който българите изминават без чужда помощ (в 12 войни преди Освободителната Русия не си мръдва пръста за нас, предпочитайки да флиртува с Румъния, Гърция и Сърбия…)

За самия 3 март вече сме наясно, че е символична дата, от която започва нов етап в историята ни. Това е българският прочит. 3 март за Русия е денят, в който през 1855 г. Александър II се възкачва на престола. Граф Игнатиев, когото помним като доволния руски дипломат от смъртната присъда на Левски, договаря с турската страна датата да е тази. Дори се организира тържествена вечеря в Сан Стефано, на която се вдига тост в прослава на император Александър II. Факт е, че там се подписва предварителен мирен договор между Руската и Османската империя. От руска страна подписи слагат граф Николай Павлович Игнатиев и Александър Нелидов, а от турска - външният министър Савфет Мехмед паша и посланикът в........

© Frognews