1 април е по-специален ден за фамилия Малееви. На тази популярна иначе по друг повод дата през 1975 г. в София е родена Магдалена. Най-малката от сестрите, които създадоха българското явление в тениса, хваща дървената ракета като каките си на изчезналите в резултат на “мъдро” управление кортове на несъществуващия в момента легендарен стадион “Народна армия”. Магдалена започва професионалната си кариера през 1989 г. и стига до №4 в световната ранглиста при жените - на 29 януари 1996 г., когато пред нея са Щефи Граф, Аранча Санчес-Викарио и Кончита Мартинес. Има 10 титли поединично, а в турнирите от “Големият шлем” е участвала 51 пъти. Четвъртфиналистка на US Open през 1992 г.

- Как се чувствате на 50?

- Чувствам се много добре. Чувствам се млада - все едно животът сега започва и мога да правя много неща. От друга страна, 50 е стабилна цифра и хората на тази възраст имат сериозен житейски опит, защото са минали през мното неща и различни предизвикателства. Комбинация от зрялост и енергия - това чувствам в момента.

- Смятате ли, че се отказахте навреме от спорта?

- Мисля, че го направих в най-точния момент, защото тогава не се чувствах достатъчно силна психически, за да продължа със същия начин на живот. Иначе физически бях в може би най-добрата си форма. Играех по-добре от всякога, но нямах повече желание да пътувам и да продължавам да тренирам. Просто бях емоционално изтощена и спрях точно когато трябваше. Не исках да продължавам да живея от куфара, а да имам дом и да съм на едно място без постоянни пътувания.

- Имало ли е момент, в който ви е писвало от тенис?

- Да, много пъти, особено след големи разочарования е имало моменти, в които не съм искала да продължавам. Но тези периоди са били кратки и дори когато през 1998 г. ме оперираха, не играх много дълго време и не се знаеше дали чисто физически ще се възстановя и ще играя отново, не спрях.

Явно съм искала да докажа нещо на себе си

Винаги целта ми е била да напредвам и да се подобрявам. Точно по тази причина не съм спирала въпреки някои неуспехи. Да, писвало ми е, но желанието да продължа да играя е било по-силно.

- Много или малко е да станеш №4 в света? Можехте ли да постигнете повече?

- Страшно много е. Успехите ми са невероятни и съм изключително благодарна, че съм имала възможността да ги постигна. Можех да играя по-добре на турнирите от “Големият шлем” и точно на тях да стигна по-далече. Но явно в онези моменти съм била в състояние да постигна точно толкова. Може би в някои случаи не съм била по-смела или да контролирам по-добре емоциите си. Вероятно

е трябвало по-отрано да започна да работя........

© 24 Часа