При споделено родителство няма при раздяла
единият да е безгласна буква, а другият - в стрес, каза още пред "24 часа" един от инициаторите
на идеята за споделено родителство в България

Още акценти от интервюто:

Семейният кодекс трябва да се промени - поставя родителите в състезание и конфликт

Родителското отчуждение е насилие върху детето, но по закон не се води домашно насилие

Много често единият родител отчуждава детето с очерняне на другия

- Адвокат Бекирска, в края на декември м.г. от три парламентарни групи бяха внесени в деловодството на Народното събрание три проектозакона с една и съща цел - да въведат "споделеното родителство" в Семейния кодекс. Какво следва?

- Това е върхово постижение на законотворната сцена за България. Оттук нататък предстои основната работа, за да се реализират промените. Обсъждаме цялостна реформа на Семейния кодекс. Целим изменение в посока гарантиране на равнопоставеното участие на двамата родители в живота на всяко дете, независимо дали са заедно, или са разделени. От позицията на адвокат, който работи директно с родителите и децата на ежедневна база и работата ми преминава в казуси, свързани с родителските права, неминуемо се сблъсквам както с разпоредбите на настоящия закон, така и с тълкуванията от съда и прилагането им на практика от родителите. Категорична съм, че реформата е и неотложна, и закъсняла.

Моето мнение е, че и бащите, и майките до пълнолетието на децата си следва да имат равни законови шансове да участват в живота им адекватно, ефективно, пълноценно, пълноправно, равностойно и евентуално равновременно, независимо от нивото на зрялост в партньорските им взаимоотношения и независимо дали живеят заедно, или не. Тоест, след като веднъж са решили да станат родители и имат общо дете, понастоящем законът приема, че двамата по презумпция са равнопоставени в родителските си роли, отговорности и задължения. Въпросът е как тези грижи, задължения и отговорности се разпределят, в случай че двойката се раздели. За тези родители е нужна яснота в закона и нови, адекватни за настоящата действителност, разпоредби.

- Какво се съдържа в идеята за "споделено родителство"?

- Споделеното родителство е съвместно упражняване на родителските права, така както законодателят е заложил, докато родителите са в брак или живеят заедно, те упражняват съвместно и правата, и задълженията по отношение на децата си.

Същата формула за споделяне на грижите, отговорностите и разходите за децата следва да се запази и в случай че се раздели родителската двойка. Споделеното родителство има два компонента. Юридическият е, когато двамата родители взимат единодушно решения за детето си - къде да учи, къде да живее, какви допълнителни дейности да има, школи, езици, спорт, лагери, неспешни медицински грижи и др. Физическият компонент е да отглеждат детето в условията на равнозначност и равнопоставеност, т.е. графикът на лични контакти е съобразен с индивидуалния казус - може да е равновременен (50/50) или да е (40/60), като възможностите са всякакви - 7 на 7 дни, 5 на 5, 10 на 5 и всички други комбинации.

- Какви реформи са необходими в Семейния кодекс?

- Необходимо е да се преодолее изискването на членът от Семейния кодекс, който изисква служебно постановяване при кого да живеят децата и кой да упражнява родителските права. По този начин се поставят родителите в конфликт поради изискването на закона състезателно да установят кой от двамата е по-пригоден да отглежда детето и да полага преките и непосредствени грижи за него през по-голямата част от времето. Избраният от съда родител получава правото да упражнява родителските права.

Това включва правото да взима всички решения, които касаят детето, без да е необходимо да иска съгласието на другия родител, като има задължение единствено да го уведоми - например, след като избере самостоятелно местоживеенето на детето (Варна, София, Бургас), да му каже къде детето ще живее занапред, да извести къде учи, с какви допълнителни дейности е ангажирано детето, кой му е личният лекар, какви неспешни медицински интервенции се предприемат и т.н.

Интересното е, че въпреки че на другия родител, съгласно закона, не са отнети никакви права и може да ги упражнява в определения от съда график, то реално вторият родител (т.нар. неотглеждащ родител) не разполага пълноценно с възможността да ги упражни адекватно в идентичен обем. В по-голямата част от случаите родителят, който не живее с детето, е в невъзможност да бъде пълноценен, адекватен и ефективен родител. Тоест, въпреки че юридически няма ограничаване на родителските права при тази........

© 24 Часа