Изтече примирието в Търговските войни (еднолично наложено) и сядам да наваксам.

Невъзможно е да опиша целия абсурд на претенциите за това, как са минали 100-те дни на американското правителство, затова няма и да се опитвам.

Днес ми попаднаха спомени и снимки от първомайските манифестации от "едно време". Даже споделих текста на Георги Марков, по негови лични спомени. Един елемент на тези "масови народни празненства", който той описва, и който се е запечатал и в моето детско съзнание, е декламацията на верноподанически лозунги по високоговорителите, четени с подчертано фалшив патос от професионални актьори.

Всичко това не може да се предаде, то трябва да се преживее. Кънтящите, празни слова, чиято единствена цел да е погалят грубия слух на комунстическите първенци на трибуната. Такова откровено, натрапено, почти психопатологично ласкателство, поне по моите детски представи, би трябвало да притесни или поне накара партийните вождове да се почувстват леко неудобно. Защото фалшивото кресчендо е твърде очевидно. Поне за мене е било (в единия или двата пъти, когато съм........

© OFFNews