Западните дебати за въздушната мощ все по-често се водят от сурова аритметика. Анализаторите съпоставят наличности от ракети, обсег на поразяване и способност за генериране на бойни излитания срещу ограничен брой ключови писти, горивни системи и самолети-цистерни за дозареждане във въздуха. Преобладаващото заключение е, че въздушната мощ на САЩ и съюзниците може да бъде сериозно нарушена още в ранна фаза на конфликт с Китай. Макар китайските способности за отказ на достъп и блокиране на зони да поставят въздушните операции на САЩ и съюзниците в Индо-Тихоокеанския регион под продължителна, сериозна и смъртоносна заплаха, убеждението, че тази "игра на числа" гарантира победа, е погрешно — нещо, което Русия научава по трудния начин в Украйна. Войната между САЩ и Иран през 2026 г. показа защо: реалното сражение е взаимодействие, оформено от триене, адаптация и взаимни контра-въздушни действия, пишат Дейвид Дептула и Джахара Матисек за War on the Rocks.

Войната между САЩ и Израел срещу Иран направи тези процеси още по-ясни, тъй като Иран нанесе удари по американски и съюзнически военни обекти в Близкия изток, като повреди самолети, инфраструктура и радари. Това беше постигнато с балистични ракети, както и с боеприпаси, които много хора наричат дронове (като "Шахед"), но които по-точно представляват крилати ракети. В същото време американските и израелските сили атакуваха иранското ръководство, ракетни установки, оръжейни складове, военноморски обекти и системи за противовъздушна отбрана. Конфликтът показа, че ракетните кампании не са едностранни демонстрации на превъзходство, а динамични сблъсъци на удари, разсейване, изчерпване на прехващачи, "удари и изтегляне", ремонт, адаптация и темпо.

Доклад на Центъра "Стимсън" от 2024 г. илюстрира мащаба на проблема. Повтарящи се ракетни удари могат да ограничат операциите на изтребители в американски бази в Япония за две седмици и да нарушат работата на самолети-цистерни за един месец, с по-слаби ефекти в Гуам. Нови китайски ракети с обсег над 5000 мили също поставят под риск самолетоносачи, както и бази в Аляска, Хавай и по западното крайбрежие на САЩ.

Разстоянията в Тихия океан правят тази зависимост неизбежна. Повечето американски изтребители имат боен радиус от около 500 до 900 мили. Най-близката голяма американска база до Тайван — авиобаза "Кадена" в Окинава — се намира на около 370 мили. Изтребителите могат да достигнат района на бой без дозареждане, но без самолети-цистерни имат много ограничено време над зоната на бойните действия. От Гуам разстоянието надхвърля 1500 мили, което изисква многократно дозареждане за една мисия. На практика оперативният обхват в Индо-Тихоокеанския регион е проблем, ограничен от наличието на цистерни далеч преди да стане въпрос за брой самолети.

Ракетните сили на Народноосвободителната армия разполагат със стотици пускови установки за балистични ракети със среден и междинен обсег, способни да поразяват американски и съюзнически бази в целия Тихоокеански регион. Оценките сочат, че Китай разполага с около 1800 ракети със среден и междинен обсег, подкрепени от увеличаващи се запаси от крилати ракети. Срещу тази структура стоят около 20 големи американски въздушни бази в региона.

Това е трезвата реалност за военните плановици и затова американската армия изгражда нови въздушни бази и укрепва съществуващите в Индо-Тихоокеанския регион. Текущата "математика на ракетите" предполага, че сравнително ограничени залпове, ако бъдат насочени към ключови възли, могат да нанесат непропорционални оперативни щети. Но самите запаси, обсег и срокове не определят изхода. Те са средства, които оформят началната фаза на кампанията — не непременно крайния резултат. Стратегията не се свежда до броене на ракети, а до начина, по който силите водят настъпателни и отбранителни операции и се адаптират под натиск.

Израел го закъса с ракетите прехващачи

Има и объркване за плана на израелската армия в Ливан

Ограниченията на логиката, основана на ракети

Има аналитичен риск в подходите, които се концентрират върху ракетите. Както Карл фон Клаузевиц предупреждава в "За войната", бойните действия не могат да се сведат до математически правила заради сложното взаимодействие между хора, правителства, армии, политика, емоции и случайност. Военни игри, които приемат, че едната страна може да извършва повтарящи се масирани удари при почти идеални условия, докато другата само понася поражения и ремонтира, представляват опростена, двуизмерна картина на войната. Войната е динамична, а не статичен сценарий. Тя се оформя от адаптация, смущение, заблуда, инициатива и контрадействие. Когато моделите отнемат активната роля на едната страна, стратегията се заменя с аритметика.

Това е важно, защото логиката, основана на ракети, често третира неутрализацията на въздушни бази като бинарен резултат. В действителност това е динамичен процес между темпо на атака,........

© news.bg