menu_open Columnists
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close

Милен Велчев: Социални разходи и заплати ни дърпат с 10 млрд. назад. Това е като онкологично заболяване, трябва радикално лечение

14 1
05.02.2025

Трябва ни балансиран бюджет, не просто с 3% дефицит, а децата ни да му мислят как ще плащат борчовете, смята бившият финансов министър

Още акценти:

  • С достатъчно политическа воля и решимост трябва да се приложат непопулярни мерки
  • Кампания за еврото няма. С всяка година закъснение губим възможности, пари и инвестиции
  • За съжаление на политиците, реформи в образованието не носят бързи дивиденти

- Вече имаме редовен кабинет, но без бюджет. Какъв знак е това, г-н Велчев? И вътре, и навън - към Европа и света?

- Изготвянето на бюджет е продължителен процес, който отразява политиката на правителството във всички области. Когато състоянието на държавата е изпълнено с предизвикателства, не бива да се учудваме, че правителството има нужда от повече време да го приготви.

- От цялата препирня около новия вие разбрахте ли какво е реалното състояние на държавните финанси? Питам ви, защото се хвърлят обвинения, числа, говори се за една дупка от 18 млрд. лв., после се оказва, че сумата не е такава…

- Следя редовно това, което излиза от управляващите - и предишните, и сегашните. За мен не е изненада, че трудностите пред съставянето на балансиран бюджет и дори влизането в рамките на дефицит от 3% е нелека задача.

Ужасяващо е, че през последните години социалните разходи и заплатите изяждат около 5% от БВП повече, отколкото преди 10 години. Така че само от тези 5% държавата е назад с 10 милиарда лева. Мога да оприлича тази ситуация на онкологично заболяване, което изисква радикално лечение.

- Преди ден чух бившият вицепремиер Николай Василев да казва, че кабинетът, в който вие бяхте финансов министър, не е заварил цветя и рози, но без много думи се е справил. Какво се промени сега, та вместо всеки да си върши работата, се водят шумни дебати?

- За нас в резултат и на забавянето на икономическия растеж в световен мащаб през 2001-2002 г. преговорите с МВФ бяха по-трудни от обичайното. Трябваха много безсънни нощи, за да излезем с работещ бюджет. Много помогна това, че имахме ясен и дълъг хоризонт от 4 години, ясно и стабилно мнозинство, което не мислеше за поредните избори след 6 месеца или една година. А беше поставило за задача да обезпечи стабилен икономически тил за решаване на най-важния приоритет тогава - ускореното влизане в........

© 24 Часа