Догодина ще се навършат две десетилетия, откакто светът живее във верижни кризи – различни по произход, но обединени от едно: глобалния си характер. Те са кризи на глобализацията, на нейната скорост и на липсата на предпазни механизми срещу собствените ѝ отрицателни ефекти. Най-видимата политическа последица от този цикъл е глобалният възход на крайната десница и национализма, които се превърнаха в отрицание на отворените общества, докато левицата не успя да се утвърди като убедителна алтернатива.

Вероятно този дълъг цикъл върви към своя край – към момент, в който човечеството започва да осъзнава какво носи алтернативата на либералния ред. Урок, добре познат отпреди повече от осем десетилетия: войни. Това осъзнаване едва ли ще върне либералната демокрация в предишния ѝ вид, но може да върне преобладаващото убеждение, че по-добро от нея още не е измислено.

10 г. по-рано: Lehman Brothers хвърли света в невиждана криза

Началото беше кризата на sub-prime ипотеките в САЩ през 2007–2008 г., която зарази финансовите институции в целия развит капиталистически свят. Последва кредитна криза, спад, рецесия и масирани държавни стимули. Те стабилизираха икономиките, но оставиха след себе си огромни публични дефицити и дългове, с които неконкурентните икономики не успяха да се справят. Така започна дълговата криза в еврозоната – превърнала се в криза на самата единна валута и разкрила празнотите в нейната архитектура.........

© Клуб Z