Журналистиката е едно от многото неща, от които всички българи разбират. Случаят с уволнението на водещата Мария Цънцарова и "планираната от месеци коледна ваканция" на колегата ѝ Златимир Йочев от бТВ за пореден път ме накара да се почувствам така, сякаш имам хоби, споделено от милиони хора, а не професия, изискваща специална подготовка.

Във водопада от "за" и "против" се откроиха две тези, които заслужават внимание: че никой не може да каже на частна медия кого да уволни или назначи и че телевизионните водещи са длъжни да бъдат "обективни", т.е. да действат като конферансиета.

И двете не издържат критика и я заслужават заради последствията им за свободата и плурализма на медиите. Те ги ограничават, защото определено фаворизират частния интерес - бил той на държавата, на политическа партия или на корпорация - пред интереса на гражданското общество.

България е държава членка на ЕС. Европейското законодателство е категорично, че собственикът или ръководителят на частна медия не е неограничен в кадровите решения, които може да взема спрямо журналистите.

Европейският акт за свободата на медиите (The European Media Freedom Act - EMFA) - приет през април 2024 г. и влязъл в сила през май с.г. въвежда за първи път в ЕС твърди, правно обвързващи гаранции за защитата на отделния журналист, включително когато работи в частна медия. Регламентът, който всяка държава членнка е длъжна да прилага пряко, задължава всички медийни организации да въведат вътрешни правила за редакционна независимост, които ограничават възможността собствениците да влияят върху съдържанието, или да уволняват журналисти по политически причини. Такива решения вече трябва да минават през прозрачни процедури, които могат да бъдат оспорени пред националните регулатори и дори на европейско ниво.

Нищо подобно не се случи с Цънцарова. Четири дни обществото не разбра причините, поради които е била отстранена и като водеща на сутрешния блок, и впоследствие уволнена.

EMFA също така забранява политическата намеса — пряка или непряка — в редакционната работа, включително когато тя се предава чрез частни собственици или чрез икономически натиск. Новите правила за прозрачност на собствеността и държавното финансиране позволяват на журналистите да доказват конфликт на интереси или политически мотиви зад управленски решения.

Имаше ли такива за отстраняването на Мария Цънцарова преценете сами от това обяснение на бТВ: "Мария Цънцарова многократно си позволи в ефир да изразява политическите си предпочитания, което е недопустимо...Един от примерите за това беше появата в ефир с брандирана чаша с послание, което ясно се асоциира с провеждана в момента политическа кампания..."

Да прибавим обстоятелството, че уволнението става преди избори, защото тя е от "неудобните" политически интервюиращи и защото виждаме това не за първи път в навечерието на вот.

Пак според цитирания регламент, когато националните медийни регулатори не действат (какъвто досега е случаят със СЕМ), журналистите могат да се обърнат към новосъздадения Европейски съвет за медийни услуги, който има правомощия да изисква информация, да издава становища и да оказва натиск за корективни мерки. Така EMFA създава многостепенна защитна рамка, която прави политически мотивираното уволнение значително по‑рисково и по‑трудно за прикриване, дори в частния медиен сектор.

Дали в случая наистина........

© Клуб Z