Като обезглави ръководството на Венецуела с грандиозен военен удар и след това обяви намерението си да поеме контрола над страната, нанесе ли Доналд Тръмп последния удар на международното право? Това пита в материал за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Никой, освен може би Жан-Люк Меланшон, Владимир Путин или Си Дзинпин, няма да жали за Николас Мадуро, диктаторът, който потопи страната си в хаос, открадна преизбирането си през 2024 г., дестабилизира американския континент, разследван е от ООН за престъпления срещу човечеството и е силно мразен от венецуелците. Някои, като Володимир Зеленски, дори предположиха, че неутрализацията му би могла да послужи като пример за Владимир Путин...

Фактът, че лидерът на Кремъл загуби основния си съюзник в Латинска Америка, след като трябваше да оплаква загубата на Башар Асад в Сирия, също не може да се счита за лоша новина. Нито пък перспективата венецуелската опозиция да си върне откраднатата ѝ власт и, при най-оптимистичния сценарий, да възстанови свободата на местното население, е лоша новина.

Но американската военна операция, колкото и дръзка, толкова и успешна, излиза извън рамките на международното право, тъй като нарушава Устава на Организацията на обединените нации.

Дори през 2003 г., когато нахлу в Ирак, Джордж Буш поиска зелена светлина от Съвета за сигурност. Тръмп заобиколи това в случая с Венецуела, точно както заобиколи разрешението на Конгреса на САЩ. Далечен наследник на Доктрината Монро, преименувана от Доналд Тръмп на "Доктрината Донро", новата американска регионална политика, която има за цел да изгони сили, които не обслужват интересите на САЩ в Латинска Америка, легитимира както смяната на режима чрез сила, така и връщането на имперските сфери на влияние.

Последиците от венецуелската операция ще отекват в целия регион и света дълго време. На първо място във........

© news.bg