Има едно почти банално, но въпреки това вярно наблюдение: през ХХ век основният идеологически конфликт противопоставяше либералните демокрации, предимно капиталистически, срещу авторитарните режими, както десни, така и леви. Ами ако тази епоха е приключила?

Това е тезата на Нилс Гилман, историк на Студената война и старши консултант в Института Бергрюен. В интервю за френския всекидневник L'Express футуристът обяснява как би могъл да изглежда този "постлиберален ред", разделен по "нови линии на разлом", с преструктуриране на глобалните съюзи, основани на енергийния преход.

От едната страна са държави, ангажирани с прехода към зелена енергия, водени от Китай и Стария континент. От другата страна - държави, произвеждащи и добиващи петрол и газ, като Русия, САЩ и Саудитска Арабия, които отхвърлят зеления преход до степен да усилват дезинформацията за климата. Рецепта за "екологична Студена война", която според него, подобно на тази от миналия век, вероятно ще доведе до търкания във всеки блок...

L'EXPRESS: Според Вас светът е на прага на мащабен геополитически катаклизъм, невиждан поне от 1989 г. Обяснете ни...

НИЛС ГИЛМАН: През 90-те години на миналия век Франсис Фукуяма обяви "края на историята", тоест триумфа на либералната демокрация и капитализма в световен мащаб. Това беше краят на европейския комунизъм. Навлизахме в ерата на глобализацията, на неолиберализма...

Тезата на Фукуяма можеше да бъде оспорена, освен това имаше и дисидентски държави като Китай, който въпреки това участваше в това велико движение, като се присъедини към СТО. Факт е, че основният идеологически конфликт на 20-ти век на геополитическо ниво противопоставяше либералните режими, предимно капиталистическите, срещу авторитарните режими, независимо дали са десни или леви. Моята теза е, че тази епоха е приключила.

Първо, с финансовата криза от 2008 г., която нанесе сериозен удар върху един от основополагащите принципи на тази епоха: че чрез индустриална глобализация и свободна търговия демокрациите ще изкоренят бедността. След това - и последният удар - със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Очевидно сме навлезли в ера на търговски войни, транзакционизъм и протекционизъм, невиждани поне от 1989 г.

По подобен начин много от съюзническите системи, които определяха следвоенния период, са оспорени. Защото Доналд Тръмп не само наложи тарифи на дългогодишни противници на САЩ, като Русия, Китай и Иран. Той направи същото и с най-близките си съюзници, като Европа и страните от Югоизточна Азия.

В същото време много страни сега са насочили поглед към Китай, който в много отношения се е превърнал в нещо като модел за подражание, откакто е внедрил солидна индустриална стратегия и се е издигнал до ранга на световна индустриална сила.

Всичко това показва, според мен, че ерата на свободната търговия и неолибералната глобализация, както и старата система от съюзи, свързани с нея, са приключили. И в този зараждащ се постлиберален ред светът вече няма да бъде разделен между демокрации и автокрации, а по нови линии на разлом.

L'EXPRESS: Какви ще бъдат те?

Н. ГИЛМАН: Централната разделителна линия вероятно ще бъде как да се справяме с глобалните кризи и........

© news.bg