В тази статия ще се опитаме да потърсим отговора на въпроса: защо в България законът винаги отстъпва пред удобството на „изсипания камион“ и колко всъщност ни струва това „безплатно“ унищожение на природата?

Архитектурата на беззаконието: Строителният „черен пазар“

Най-големият генератор на незаконни депа в България не са пластмасовите бутилки от пикник, а строителният отпадък. В условията на безпрецедентен строителен бум, управлението на остатъчните материали е оставено в ръцете на „сивия сектор“.

За да изхвърли законно един тон строителен отпадък на специализирано депо, една фирма трябва да плати такса (между 15 и 35 лв.) и да покрие транспортни разходи до често отдалечени обекти. В стремежа за максимална печалба, малките и средни изпълнители масово избират „третия път“ – най-близкото дере, изоставена кариера или крайречен имот.

Парадоксът е, че гражданите плащат два пъти. Веднъж на фирмата, която „извозва“ боклука им, и втори път чрез общинските бюджети, от които се отделят милиони левове годишно за „аварийно почистване“ на тези същи депа. В София и периферията сумите за почистване на незаконни сметища растат ежегодно, но ефектът е нулев, защото механизмът на самото нарушение остава ненаказан.

Бистрица, Панчарево и Бояна са „лабораторен пример“ за това как социалният статус не гарантира екологична култура. В тези райони инфраструктурата на сметосъбирането е проектирана за малки планински села, докато реалното потребление и строителство отговарят на интензивно градско ядро.

В много от тези села липсват регламентирани места за едрогабаритни отпадъци (стари мебели, дограми, техника). Когато един „нормален“ човек няма лесен и законен начин да се отърве от стария си диван, той често прибягва до услугите на нерегламентирани превозвачи, които го изсипват в гората.

Незаконното сметище има и........

© Frognews