Формулата за привличане на инвестиции в Бургас се базира на три основни стълба – хора, инфраструктура и предвидимост

Йордан Йорданов е икономист и предприемач с дългогодишен международен и управленски опит, той е кандидат-депутат от листата на ГЕРБ-СДС

Ключови думи: новини, Флагман, Йордан Йорданов, ГЕРБ-СДС, кампания, избори

02 Април 2026, Четвъртък, 15:30 ч.

Всички това е част от програмата на ГЕРБ-СДС, регионът има всички предпоставки да се развие като още по-силен транспортен и логистичен център, категоричен е Йордан Йорданов

Йордан Йорданов е икономист и предприемач с дългогодишен международен и управленски опит. Завършил е УНСС – София със специалност „Счетоводство и контрол“ и притежава магистърска степен по „Управление на човешките ресурси“ от Бургаския държавен университет "Проф.д-р Асен Златаров". Преминал е курс по бизнес управление в Queen’s University Belfast, Северна Ирландия.

В момента продължава образованието си с две инженерни магистърски програми – „Инженеринг и експлоатация на енергийни системи“ и „Съдебни инженерно-технически експертизи и техническа безопасност“. Има над 20 години професионален опит в сферата на транспорта и транспортната инфраструктура.

В продължение на шест години живее и работи в Северна Ирландия, където управлява собствен бизнес, свързан с търговия и сервизна дейност на леки и товарни автомобили. Към момента управлява компании в сферата на инвестициите и строителството. Бивш професионален футболист на ПФК „Черноморец Бургас“. Председател на Управителния съвет на сдружение в обществена полза „Активни и отговорни – Асоциация Единство чрез спорт и култура“ и член на Управителния съвет на СК „Локомотив“ – Бургас.

Г-н Йорданов, Какво Ви накара да преминете от бизнеса към политиката – момент или процес?

За мен това беше по-скоро естествен процес, отколкото рязък момент. През годините в бизнеса съм се сблъсквал ежедневно с реални проблеми – административни пречки, липса на предвидимост, трудности пред инвеститорите и развитието на регионите. В един момент осъзнах, че ако искаш трайна промяна, не е достатъчно само да се адаптираш към средата – трябва да участваш в нейното подобряване.

Опитът ми в управлението, както и работата ми в чужбина, ми дадоха по-широка перспектива за това как могат да функционират ефективно институциите и икономиката. Именно това ме мотивира да се ангажирам по-активно – с ясната идея, че практическите решения и експертният подход трябва да имат по-силно място в политиката.

Кой беше най-трудният избор в живота Ви досега и как той Ви оформи като лидер?

Най-трудният избор в живота ми беше решението да напусна България и да започна от нулата в Северна Ирландия. Това означаваше да изляза от зоната си на комфорт, да оставя познатата среда и да поема риск в напълно различна икономическа и културна среда. Не беше лесно – имаше несигурност, предизвикателства и моменти на съмнение.

Този период обаче ме изгради като лидер. Научи ме да вземам решения в динамична среда, да нося отговорност и да разчитам както на собствената си преценка, така и на хората около мен. Осъзнах колко е важно да бъдеш адаптивен, последователен и устойчив, особено когато управляваш бизнес и екип в чужда държава.

Днес този опит ми помага да подхождам по-уверено към трудните решения, да мисля стратегически и да водя с пример – не само с думи, а с действия.

Какво от опита Ви в Северна Ирландия бихте „пренесли“ директно в България?

Един от най-ценните уроци от периода ми в Северна Ирландия е начинът, по който се изгражда стабилна бизнес среда, основана на предвидимост, дисциплина и ясно спазване на правила.

Бих „пренесъл“ директно в България именно тази култура на последователност – както в бизнеса, така и в публичните процеси. Там видях как дългосрочното мислене е водещо пред краткосрочната печалба и как институциите и частният сектор работят в по-тясно сътрудничество.

Също така бих подчертал отношението към хората – уважението към труда, ясната комуникация и коректността в ангажиментите. Това създава доверие, а доверието е основата на всяка успешна икономика и устойчиво развитие.

В България вярвам, че именно тези принципи могат да дадат сериозен тласък – ако се прилагат последователно и без компромис.

Каква е Вашата конкретна формула за привличане на инвестиции в региони като Бургас?

Моята формула за привличане на инвестиции в региони като Бургас се базира на три основни стълба – хора, инфраструктура и предвидимост.

На първо място е човешкият капитал – добре подготвени кадри, връзка между образование и бизнеса и активно развитие на професионални умения. Без хора с реални компетенции, нито една инвестиция не е устойчива.

На второ място е инфраструктурата – транспортна свързаност, индустриални зони, енергийна обезпеченост и административна бързина. Инвеститорите винаги търсят места, където могат да стартират и развиват дейност без излишни бариери.

И не на последно място – предвидима и стабилна среда. Това включва ясни правила, работеща местна администрация и партньорство между бизнес и институции.

Вярвам, че Бургас има потенциал да се развива като силен икономически център, когато тези три елемента работят в синхрон

Какво спира в момента бизнеса – администрацията, липсата на кадри или нещо по-дълбоко?

В момента бизнесът в България не е спрян от един единствен фактор, а по-скоро от съвкупност от взаимосвързани проблеми.

Административната тежест безспорно остава сериозно предизвикателство – бавни процедури, чести промени в нормативната уредба и липса на предвидимост, което затруднява планирането и инвестициите в дългосрочен план.

Липсата на квалифицирани кадри също е много осезаема, особено в сектори като строителство, транспорт и технически дейности. Това вече не е само въпрос на заплащане, а и на демография, миграция и недостатъчна връзка между образованието и реалните нужди на бизнеса.

Но ако трябва да посоча по-дълбокия проблем, той е свързан с общата предвидимост и доверието в бизнес средата. Когато липсва стабилност, когато правилата се променят често и няма ясна дългосрочна визия, това охлажда инвестиционната активност и ограничава смелостта за развитие.

Истината е, че бизнесът има потенциал, но има нужда от по-ясна, по-стабилна и по-партньорска среда между държава и предприемачи.

Как държавата може да бъде партньор, а не пречка за предприемачите?

Държавата може да бъде истински партньор на бизнеса, когато ролята ѝ е предвидима, прозрачна и насочена към подкрепа, а не към контрол заради самия контрол. Най-важното е намаляване на административната тежест – по-малко бюрокрация, ясни правила и бързи процедури, които не губят времето и енергията на предприемачите.

Също толкова важно е стабилната и предвидима регулаторна среда. Бизнесът не може да планира и инвестира дългосрочно, ако правилата се променят често и без достатъчно диалог с реалния сектор.

Държавата трябва да бъде активен партньор и в образованието и подготовката на кадри – чрез по-тясна връзка между образование и бизнес, така че пазарът на труда да отговаря на реалните нужди на икономиката.

Не на последно място, подкрепата за инвестиции, иновации и регионално развитие е ключова – не чрез формални програми, а чрез реално работещи механизми, които достигат до предприемача на практика.

Когато държавата мисли като партньор, а не като администратор, тогава се създава среда за устойчив растеж, повече инвестиции и по-висока конкурентоспособност на икономиката..

Къде България губи най-много – в пропуснати възможности или в лошо управление?

България губи и в двете посоки, но ако трябва да се подреди по тежест – пропуснатите възможности често са по-дългосрочният проблем.

Лошото управление води до конкретни загуби – забавени проекти, неефективно разходване на публични средства, липса на предвидимост за бизнеса и инвеститорите. Това се усеща директно в икономиката и в качеството на живот.

Но още по-същественото е, че пропускаме стратегически възможности – в инфраструктура, индустрия, образование и иновации. Често не успяваме да превърнем доброто си географско положение, човешкия потенциал и членството в ЕС в реален устойчив растеж. Това са „тихите загуби“, които се натрупват с годините.

Истината е, че доброто управление би могло да минимизира пропускането на възможности. Затова двете теми са свързани – проблемът не е само в решенията днес, а и в липсата на дългосрочна визия, която да превръща потенциала в резултати.

Защо избрахте да продължите образованието си именно в сферата на енергетиката и техническата безопасност?

Избрах да продължа образованието си в сферата на енергетиката и техническата безопасност, защото това са области с ключово значение за съвременното развитие на икономиката и инфраструктурата. В моя професионален път винаги съм бил свързан с транспорт, строителство и управление на различни бизнеси, където енергията и безопасността са критични фактори за устойчив успех.

С времето осъзнах, че съвременните предизвикателства изискват по-задълбочени технически знания и инженерна експертиза, особено когато става дума за инвестиционни проекти и управление на сложни системи.

Затова за мен това обучение е естествено продължение на опита ми – комбинация между икономическо мислене, управленски умения и техническа компетентност.

Целта ми е не само да разширя знанията си, но и да мога да вземам още по-информирани решения, които да гарантират ефективност, безопасност и устойчиво развитие в проектите, по които работя.

Как виждате бъдещето на енергийната независимост на България?

Енергийната независимост на България е стратегическа тема, която ще определя икономическата и геополитическата ни позиция през следващите десетилетия.

Виждам бъдещето в няколко ясни посоки. Първо – ускорено развитие на възобновяеми енергийни източници, особено слънчева и вятърна енергия, където България има реален природен потенциал. Това трябва да върви ръка за ръка с модернизация на електропреносната мрежа и внедряване на системи за съхранение на енергия, защото именно те гарантират стабилност.

Второ – ядрената енергетика ще остане ключов стълб на енергийната сигурност. Тя осигурява базова, предвидима и нисковъглеродна енергия, която е незаменима в преходния период към по-зелена икономика.

Трето – България трябва да се превърне от страна, която основно консумира енергия, в страна, която активно я произвежда, съхранява и дори изнася. Това изисква дългосрочна държавна стратегия, стабилна регулаторна среда и сериозни инвестиции.

Като цяло, енергийната независимост не е само технически въпрос, а въпрос на национална сигурност и икономическа конкурентоспособност. Ако се следва последователна политика, България има реален шанс да бъде енергийно по-самостоятелна и по-устойчива в рамките на следващите 10–20 години.

Реалистично ли е България да бъде енергийно ефективна в близките 10 години?

Да, реалистично е България да направи значителен напредък към енергийна ефективност в рамките на следващите 10 години, но това зависи от последователни политики и инвестиции, а не само от намерения.

Страната вече има добра основа чрез европейските програми и Зелената сделка на ЕС, които насърчават саниране на сгради, модернизация на електропреносната мрежа и развитие на възобновяеми енергийни източници. Най-големият потенциал е именно в сградния фонд, където загубите на енергия все още са високи.

Ключов фактор ще бъде и модернизацията на индустрията и транспорта – там ефективността може да се повиши значително чрез нови технологии и дигитализация.

Въпреки това, предизвикателствата остават – административни забавяния, нужда от устойчиво финансиране и промяна в общественото мислене. Ако тези бариери бъдат адресирани, България не само може да бъде по-енергийно ефективна, но и по-конкурентна икономически в регионален план.

Каква е ролята на държавата при гарантиране на сигурността на инфраструктурата?

Ролята на държавата при гарантиране на сигурността на инфраструктурата е ключова и не може да бъде заменена от нито един друг участник в системата – нито частния сектор, нито неправителствените организации.

На първо място държавата е тази, която създава нормативната рамка – законите, стандартите и правилата, по които се проектират, изграждат и експлоатират всички видове инфраструктура – транспортна, енергийна, комуникационна и критична национална инфраструктура. Без ясни и стриктни правила няма как да се гарантира устойчивост и безопасност.

На второ място държавните институции имат контролна и регулаторна функция – чрез проверки, лицензиране и надзор се следи дали изискванията за безопасност реално се спазват. Това е особено важно при стратегически обекти, където един инцидент може да има национален или регионален ефект.

Не по-малко важна е и координационната роля на държавата – тя трябва да осигурява взаимодействие между институции, местна власт, оператори на инфраструктура и служби за реагиране при кризи. Добрата координация е решаваща при аварии, бедствия или умишлени посегателства.

И не на последно място – държавата има ангажимент към инвестициите в модернизация и превенция. Съвременната инфраструктура изисква постоянни подобрения, дигитализация и системи за ранно предупреждение, които намаляват риска, вместо да се реагира само след инцидент.

В обобщение – държавата е гарантът за сигурността на инфраструктурата чрез закон, контрол, координация и стратегическо планиране.

Кои са трите най-спешни проблема в транспортната инфраструктура на България?

По отношение на транспортната инфраструктура в България, според мен съществуват няколко ключови и неотложни проблема, които изискват системно решение.

Първо – остарялата и неравномерно развита инфраструктура.

В много региони на страната пътната мрежа не отговаря на съвременните европейски стандарти. Има сериозни дисбаланси между основните коридори и второстепенната инфраструктура, което затруднява икономическото развитие на цели области и създава предпоставки за инциденти и забавяне на транспорта.

Второ – недостатъчна поддръжка и липса на дългосрочно планиране.

Често ремонтите са реактивни, а не превантивни. Това води до бързо амортизиране на вече изградената инфраструктура и до по-високи разходи в дългосрочен план. Необходимо е по-устойчиво планиране и по-строг контрол върху качеството на изпълнение.

Трето – административни забавяния и слаб контрол върху изпълнението на проектите.

Процедурите по проектиране, обществени поръчки и реализация често са бавни и тромави. Това води до забавяне на ключови стратегически проекти и до загуба на инвестиционен потенциал.

Как Бургас може да се превърне в по-силен транспортен и логистичен център?

Бургас има всички предпоставки да се развие като още по-силен транспортен и логистичен център, благодарение на стратегическото си географско положение, пристанището, летището и добрата свързаност със страната и региона. Ключът е в по-целенасочена интеграция между морския, железопътния и автомобилния транспорт, както и модернизация на инфраструктурата.

Необходимо е развитие на интермодални терминали, които да позволят бързо и ефективно прехвърляне на товари между различните видове транспорт. Също така е важно да се привлекат повече логистични компании чрез стимули и ясна дългосрочна стратегия за инвестиции.

Ролята на държавата и местната власт е решаваща – чрез по-малко административни пречки, по-бързи процедури и предвидима бизнес среда. Ако тези условия се комбинират с дигитализация и модерни технологии, Бургас може да се позиционира като ключов логистичен хъб не само за България, но и за региона на Югоизточна Европа.

Как спортът Ви е изградил като човек и лидер?

Спортът ме е научил на дисциплина, постоянство и отговорност – качества, които са в основата както на личното, така и на професионалното развитие. Като бивш футболист разбрах, че индивидуалният успех винаги зависи от екипа и от способността да работиш в синхрон с другите. В спорта няма място за оправдания – има работа, резултати и непрекъснато надграждане. Именно там се формира и лидерството – не чрез думи, а чрез личен пример, устойчивост в трудни моменти и умението да мотивираш хората около себе си да дадат най-доброто от себе си.

Каква е ролята на спорта в превенцията на социални проблеми?

Спортът има ключова роля в превенцията на социални проблеми, защото изгражда ценности, които трудно се постигат по друг начин – дисциплина, уважение, работа в екип и чувство за принадлежност. Той дава алтернатива на младите хора, насочва енергията им в позитивна посока и ги предпазва от рискови поведения. Спортните клубове и инициативи създават среда, в която се формират социални умения и се изграждат отговорни личности. Затова инвестицията в спорта не е само инвестиция в здраве, а и в по-стабилно и по-сигурно общество.

'); document.write(''); }

В категории: Политика

© Flagman