"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

• 20% от явилите се на изпита покриват високи критерии - повече, отколкото в други държави, твърди националният психолог на "Менса" - България
• Скоро ИИ, специално разработен за “Менса”, ще избира въпросите за тестове
• Абитуриенти прилагат резултата от "Менса" към документите за чужди вузове, кандидати за работа - също
• Съпруг и съпруга се явиха на тест след бас загубилият да готви един месец на семейството
• 18 - 35 годишни най-често идват за проверка в сдружението
• През годините са се явявали кандидат-депутати, но заради Закона за защита на личните данни нямам право да разкривам техните резултати
• Избираме тестове от определен списък, утвърден международно - те са без езикова част и са универсални, много държави ги използват

- Българите са станали по-интелигентни през последните 30 години, съобщихте неотдавна. Вероятно обаче читателите повдигат учудено вежди, защото поведението на цялата ни публична среда говори точно за обратното, а според последните тестове PISA учениците ни се оказват сред най-неграмотните в ЕС. Как тогава да повярваме, че сме станали по интелигентни, г-жо Лечева?

- Има един ефект, който се нарича ефект на Флин. Според него периодично интелигентността на населението на цялата планета нараства и затова тестовете за интелигентност трябва да се осъвременяват, ревизират, да се обновяват скалите им. Но онова, заради което хората повдигат вежди, е свързано с придобитите знания, с практическите умения, които измерват тестове като PISA например.

Доколкото съм запозната, знанието на децата много зависи от самия учител, как точно ще преподаде материала, какви занимания ще организира за своите ученици - на това отдавам тези по-ниски резултати на децата на PISA.

- Каква е разликата между интелигентността, начетеността, информираността и познанията? Питам ви, защото обикновеният човек я мери чрез тях.

- Интелигентността като цяло се състои от две основни функции. Едната е флуидната интелигентност, която е вродена и се унаследява. Другата е кристализиралата интелигентност, която се развива благодарение на придобиването на нови знания, решаването на вече познати проблеми и се различава по вземането на поука от тях, ако мога така да се изразя.

Много условно казано, интелигентността е съвкупност и от знания, и от ум. Умът от своя страна е комплекс от качества на личността, обобщени познавателни способности, но в интелигентността също се включват и фактори като скорост на преработка на информация.

- Казахте, че тестовете на “Менса” се обновяват и ревизират. Как обаче сравнявате данни за успеваемостта при тях, след като преди се питахме “Колко ти е IQ-то?”, и то се измерваше по скала в точки. Днес обаче “Менса” мери в персентили - т.е. дял на хората, явили се на теста, които са се справили успешно. Как сравнявате данните отпреди със сегашните?

- Правилото да мерим в персентили е въведено от международната “Менса” преди 7 години и е възприето в цял свят. Това е единственият справедлив начин да се сравнява интелигентността между различни тестове. Персентилът показва в сравнение с колко души ще се справиш по-добре на съответния тест за интелигентност за единица време на решаване.

Докато максималните IQ точки, които могат да се постигнат на тест за интелигентност, всеки автор на тест си ги определя сам. Например има тестове, които са с максимум 148 IQ точки, и други, които са с максимум 165 IQ точки. При това положение, ако имате 145 IQ точки на единия тест, това означава, че сте високоинтелигентен, но според другия тест се оказвате средноинтелигентен.

- Как проследихте промяната към по-добро в интелигентността на българина с двете мерки - точки и персентили?

- Имаме данни още от 1991 година, когато са правени първите тестове на “Менса” в България. Всички резултати в архива при нас фигурират и в IQ, и в персентил. Така че проследяваме персентила във времето. Той периодично е нараствал, този ефект на Флин, за който споменах в началото на разговора ни, се е получавал.

Сменяли сме теста или сме намалявали времето за провеждането му, за да осъвременим скалата и така вече сме минали през три теста. Надяваме се скоро и на четвърти.

- Винаги съм се чудила защо тестовете за интелигентност изобилстват от геометрични фигури, между които човек трябва да търси сходства и закономерности. Не е ли твърде тесен този подход в измерване на интелигентността?

- Да избираме такива тестове, е условие на Mensa International, международната “Менса” - тестът трябва да е одобрен от тях. Имаме няколко издателства в световен мащаб с един определен списък от тестове, от които имаме право да избираме. Често те са без езикова част и са универсални, много държави ги използват. У нас тестовете за деца от 3 до 9 г. имат и езикова част.

Като цяло точно тези картинни матрици, за които ме питахте, се свързват с флуидната, с вродената интелигентност.

- А коя от двете интелигентности е повишил българинът?

- Ами те вървят ръка за ръка, така че си ги повишава и двете. Флуидната по правило не може да се повиши много - каквото ти е дадено от родителите ти, това е.

Друг любопитен факт е, че много от нашите училища - партньори, в които ежегодно провеждаме тестове, са математически гимназии, където има предварителна цедка при самото кандидатстване. Там децата са преминали някакво първоначално отсяване и теста решават тези, чиято интелигентност е над средната.

- Любопитно ми е какви други групи хора, освен деца, се явяват на вашите тестове и каква е реализацията на онези, чиито резултати са високи?

- Хора, които са се явявали на тест в “Менса”, са ни споделяли, че впоследствие са използвали резултата от него при кандидатстване на работа. На мен впрочем ми се случи точно........

© 24 Часа