"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

30 конфликта по земното кълбо вървят към сглобка

Направо завиждам на поколението джензи.

След поне 5 заспали мирни поколения най-сетне днешната младеж първа ще получи шанс да се покрие с бойна слава, да окичи гърдите си с ордени и медали и след това да нахлуе в политиката, за да изрита дебелаците, срещу които сега протестира. Натам май отиват нещата, но още не е 100 процента гарантирано.

Две световни войни сме изгубили заедно с Германия, третия път – майка и баща

Такава фраза имахме ние, следвоенното поколение. За първи път от 80 години Германия отново излезе пред Франция и Великобритания по войнственост, а това е дежавю.

Само преди година Великобритания бе острието на проукраинската подкрепа, Франция плътно я следваше, а германският канцлер Шолц все се офлянкваше и офлянкваше, не даваше танковете “Леопард”, после не даваше ракетите “Таурус” и отлагаше хаджилъка в Киев. Докато в един момент украинският посланик в Берлин го нарече “обиден лебервурст” и всички си умряха от смях. Освен това се оказа скръндза, държеше бюджетът му да е без дефицит.

Сега е обратното – канцлерът Мерц мъжествено вкара бюджета в дългове от гръцки тип, за да въоръжи родината и Киев до зъби. Освен това той обещава да вкара в Украйна войски на Бундесвера веднага след примирието. Британският премиер Киър Стармър запазва огромния интерес към Одеса, но като че ли поулегна, загрижен за вътрешната си непопулярност и вечната дружба със САЩ. А Макрон направо предаде четата на последното заседание за замразените руски активи.

Мерц обаче е твърд като скала. Историческият опит показва, че

когато Германия вземе инициативата в свои ръце,

тя винаги превръща думите си в дела и тръгва на изток. Явно славянската демокрация е някакъв магнит за стоманата на Тигрите и Леопардите. Ние, разбира се, не сме славяни, а арийци – това родната наука го доказа още през 1939 година.

Догодина по-пряката намеса на Европа в украинската война изглежда почти гарантирана, особено ако руснаците успеят да допълзят до града герой Одеса. Спиране няма. Уж цяла година позициите се сближават, но само по несъществените теми. По фундаменталните направо не мърдат. Москва иска окончателен мирен договор, Киев иска временно примирие; Москва иска целия Донбас, Киев иска да си запази незавоюваните територии и после да си върне другите; Москва държи да няма никакво НАТО в Украйна, Киев държи на натовски гаранции бетер тези в НАТО, Москва иска Киев да се ограничи до 80 000 щика войска, Киев иска 800 000, като че ли има с какво да ги храни. Мирът е възможен ако едната страна рухне, друго няма.

Но голямата световна експлозия ще гръмне,

ако всичките военни огнища на света се строят от двете страни на конфликта между възходящата и заварената глобална империя – Китай и САЩ. Както знаем, на това му се вика “Тукидидов капан” по аналогия с войните между Атина и Спарта в V век преди Христа.

От една страна, имаме една стара световна империя с над 800 военни бази по цялата планета. От другата е новата възходяща империя, която е пуснала своите търговски пипала по всички континенти. И може би най-горещата точка в момента е във Венецуела.

Както знаем, тези дни американският флот превзе 2 танкера с венецуелски петрол, а третия още гони по моретата. Вторият от пленените се оказва китайски, но плаващ под панамски флаг.

Как ли ще реагира Си Дзинпин? Не знам, но замириса на война. Китай купува някъде около 70-80 процента от венецуелския петрол и го вози в точно такива танкери. Освен това Китай внася 30 на сто от........

© 24 Часа