Новите законопроекти за изменение и допълнение на законите за защита на конкуренцията и за защита на потребителите, внесени в Народното събрание, рискуват да поставят България в директен конфликт с Европейската комисия, показва първоначален анализ на Клуб Z.

Използвахме изкуствен интелект, за да съпоставим текстовете внесени от "Прогресивна България" в Народното събрание с европейските правни актове в областите на конкуренцията, защитата на потребителите и на единния пазар и помолихме за коментар уважавания юрист Йонко Грозев, съдия в Европейския съд за правата на човека от 2015 г. до 2024 г.

Установихме, че текстовете позволяват да бъде въведен де факто ценови контрол, задължителна прозрачност на търговски тайни и механизми, които Съдът на ЕС вече е обявявал за несъвместими с вътрешния пазар.

Няма да има таван на цените и надценките. Но ще има "справедлива цена"

На пръв поглед двата законопроекта изглеждат като опит да се овладеят ценови шокове, да се въведе прозрачност и да се защитят потребителите. Но под повърхността те въвеждат нещо по-радикално: административно определяне на „прекомерни“ и „справедливи“ цени, задължителни регистри за проследяване на веригите за доставки и правомощия на държавата да изисква детайлна информация за разходи, маржове и ценообразуване.

Това е проблем, защото европейското право не допуска държавите да определят или влияят върху цените, освен в строго ограничени случаи. А Съдът на ЕС е последователен: свободното ценообразуване е фундамент на вътрешния пазар.

"Автоматичният анализ е като цяло верен, като според мене е малко по-категоричен, отколкото на този етап може да се каже със сигурност", каза Грозев.

"Автоматичният анализ е като цяло верен, като според мене е малко по-категоричен, отколкото на този етап може да се каже със сигурност", каза Грозев.

Какво е "справедлива цена" в Европейския съюз

"Законопроектите въвеждат нови правни дефиниции, които трудно ще се съвместят с основните принципи на правото на ЕС. Не ми се струва вероятно, обаче, Европейската комисия да започне процедура за нарушение на базата на самото законодателство. И в двата случая, новите дефиниции дават допълнителни правомощия на независими регулаторни органи, и как те ще подходят при прилагането им ще е от ключово значение", добави той.

"Законопроектите въвеждат нови правни дефиниции, които трудно ще се съвместят с основните принципи на правото на ЕС. Не ми се струва вероятно, обаче, Европейската комисия да започне процедура за нарушение на базата на самото законодателство. И в двата случая, новите дефиниции дават допълнителни правомощия на независими регулаторни органи, и как те ще подходят при прилагането им ще е от ключово значение", добави той.

Според автоматичния анализ законодателните предложения на "Прогресивна България" влизат в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 101–102 Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), които забраняват картели и злоупотреба с господстващо положение, както и с чл. 34–36 ДФЕС относно свободното движение на стоки, чл. 16 от Хартата за свободата на стопанска инициатива, Регламент 1/2003 за прилагането на правилата за конкуренция, Регламент 1308/2013 в рамките на Общата селскостопанска политики, Директива 2019/633 относно нелоялните търговски практики, както и с установената практика на Съда на ЕС по дела като United Brands, AKKA/LAA, SABAM, C‑400/19, C‑557/23, Super Bock, Deutsche Telekom, TeliaSonera и др., като потенциалните последици за България включват процедура по нарушение, временно спиране на прилагането на закона, финансови санкции, съдебни дела пред Съда на ЕС и отлив на инвеститори.

Запитан как по-точно очаква да реагира Брюксел, Грозев отговори: 

"Оспорването най-вероятно ще дойде по преюдициални запитвания на българските съдилища, на базата на действия по прилагане на закона от двете комисии, обжалвани от санкционираните търговски дружества. Но не е напълно изключено и Комисията да се задейства с процедура по нарушение, ако Комисията за защита на потребителите започна масово и агресивно да прилага новото........

© Клуб Z