Автор: проф. Ивайло Груев, преподавател по политология в Университета в Отава, Канада

“Aко британците са ти приятели, то в такъв случай нямаш нужда от врагове”. Лорд Палмерстън, британски държавник

Общоизвестен факт е, че между САЩ и Великобритания съществува специално отношение, последните военни конфликти от 21 век са пример за тази неразривна връзка. Но днес, след идването на Тръмп на власт, тя придоби още по “специално отношение“, след като министър-председателят Киър Стармър демонстративно не бе поканен на заклеването на 47-ия американски президент, или както вече е на мода да се говори у нас - на инаугурацията.

Подобно събитие е равносилно на отсъствие на свещеника при сключването на църковен брак. Защо казвам това? Да не подценяваме символиката на приемствеността, а от там разбира се - и легитимацията, на това, което в международните отношения се нарича световен ред. Протоколът при коронясването на главата на световния хегемон този път не бе спазен. Как да си обясним подобна “грешна стъпка“, използвайки официалния жаргон на дипломацията? Какво всъщност искаше да каже Доналд Тръмп с този акт на показно пренебрежение към най-близкия съюзник на САЩ (да оставим Европейския Съюз, тази тема изисква отделна статия) и към самото “специално отношение“, при което доскоро редица британски министър-председатели се кълняха във вярност?

Ако искаме да схванем същината на днешната, да я наречем леко екзотична, страница на “специалното отношение“, както и вероятните (някои вече ги определиха, като “тектонични“) геополитически последствия, се налага да върнем лентата назад. Действително ли наблюдаваме разлом във вековната евроатлантическа “сглобка“, и ако това е така, то очевидно е наложително да анализираме противоречивия генезис на “специалното отношение“ както и неговата не по-малко........

© Гласове