10 март - Ден на спасяването на българските евреи

След 9 септември 1944 г. евреите в Пловдив се вдигат в защита на митрополит Кирил, а ДС прави опити да го вербува

Патриарх Кирил е обявен от организацията „Яд Вашем“ за праведник на света

Българските евреи му благодарят, той отговаря: „Изпълненият дълг не е заслуга“

За дейността на митрополит Кирил (1901-1971) за спасяването на българските евреи е написано почти всичко, но много малко се знае за арестуването му след 9 септември 1944 г., за защитата, която получава от пловдивското еврейство и опитите по-късно на Държавна сигурност той да бъде вербуван и поставен под контрол.

През месец октомври 1944 г. митрополит Кирил и митрополит Паисий са арестувани в Дирекцията на милицията в София. Това става по искане на екзарх Стефан чрез следователя от ДС Георги Пеев, роднина на екзарха. По-късно митрополит Кирил споделя: „На мене не ми тежи моето задържане, също така и като духовно лице не се сърдя никому, едно само ми тежи, защо аз бях обвинен като фашист - това нещо ми тежи и досега“.

Главното ра¬винство в Пловдив веднага реагира с изложение до различни институции като подчертава, че той е освобождавал от полицейските участъци задържани евреи, подкрепял ги е и е порицавал расовите теории. Еврейската община в Пловдив и граждани на Пловдив заявяват в изложение до министър-председателя, че дейността на митрополита “ще свети на вечни времена в историята на българския народ“ и тя „се е проявявала в най-мрачните за българското еврейство години“.

Организациите „Общи ционисти в България“ и „Нова ционистическа организация в България“ и евреи интелектуалци от Пловдив заявяват, че между защитниците на евреите в тези години митрополит Кирил е стоял на челно място. Единната ционистическа организация в Пловдив, женските дружества „Самарянка“, „Постоянство“, „Майчина грижа“ и „Закрила на децата“ и група адвокати настояват главният народен обвинител да се застъпи за освобождаването му, като подчертават че „архиереи с културата и разбиранията на митрополит Кирил издигат българското племе пред световната съвест и го поставят наравно в редицата на културните и демократичните народи“. Д-р Рафаел Калев пише: „Едно зная, че той се притичва на помощ на всеки угнетен, безразлично от коя вяра, раса или съсловие е страдащият. Такъв човек зла умисъл не може да има“.

Десетки свещеници от Асеновградска, Пещерска и Карловска духовна околия подписват изложения до главния народен обвинител, с които подчертават застъпничеството му пред властите за евреите.

На 30 ноември 1944 г. делото срещу митрополит Кирил е прекратено. Той не е освободен веднага, а е задържан в затвора до средата на декември. След това двамата с митрополит Паисий са изпратени в Драгалевския манастир, където са поставени под наблюдение и едва в началото на март 1945 г. са освободени и получават правото отново да участват в заседанията на Св. Синод.

До 1948 г. БКП е на мнение, че „църквата трябва да се остави сама на себе си и да се саморазложи“, но според ДС това е грешна тактика и предлага „да се изолират владиците от обществения живот“ чрез „икономическо изтощаване и финансов натиск“, да се насърчават прогресивните свещеници да хвърлят расата и да участват в бригадирското движение под лозунга: „Пътят за Рая минава през Димитровград“. ДС планира в църквата „да се проведат реформи, преди всичко да се замени расото с цивилно облекло, за да загуби авторитета, който мистиката на расото упражнява върху съзнанието на народа и църковните генерали да се видят в каскети“. Почти всички митрополити, с изключение на митрополит Кирил, са обявени за реакционери и явни или прикрити врагове на Отечествения фронт и на БКП.

През март 1948 г. ДС решава да вербува агент от членовете на Св. Синод и се спира на митрополит Кирил. Разработен е план за вербовка чрез „комбинирания метод на постепенно увличане и метода на компрометиращите материали“. Тактиката на ДС е той да бъде принуден да даде лоши сведения за своите колеги от Св. Синод и по-късно под „морално-обществена угроза и дискредитиране пред неговите колеги, същият ще бъде задържан секретно и заведен в ДС, където ще се извърши самият акт на вербовката... Ще бъде заплашен, че ако не се съгласи или ако не работи добре, материалите ще се изнесат в пресата и ще се представят пред Св. Синод“. Определен му е псевдонимът „Балкански“ и е планиран арест на 10 май 1948 г., но митрополит Кирил отказва да даде писмени сведения за колегите си.

През 1950 г. срещу него в ДС е заведена активна разработка „Топола“. ДС планира компрометиране и вербуване на духовници от най-близкото му обкръжение, вербуване на лица от персонала на митрополията, проследяване, подслушване на телефона му и проверка на кореспонденцията, събиране на важни и компрометиращи материали.

На 3 януари 1951 г. митрополит Кирил е избран за наместник-председател на Св. Синод. ДС разработва втори по-настъпателен план за вербовка. Кръгът на вербуваните лица около него е разширен и около него слухтят агентите „Минутин“, „Огнянов“, „Божидар“ и „Трифонов“. Телефонът му се подслушва, кореспонденцията му е под контрол, трескаво се търсят компромати за не¬гови близки приятели и колеги, под наблюдение са поставени почти всички обекти и домове, които той често посещава. Обвинен е, че осигурява пари за подпомагане на семействата на убити и осъдени от народния съд, но ДС не намира компромети¬ращи материали и разработката е прекратена. Митропо¬лит Кирил е избран за патриарх на 8 май 1953 г.

През 1960 г. е направено предложение от ДС до министъра на МВР патриархът да бъде вербуван, но министърът отказва. Навлизането на ДС сред висшето духовенство става възможно, когато старите митрополити, един по един, напускат този свят и ДС се намесва в изборите за митрополити и при назначаването на духовници на високи длъжности. В дейността си тя ползва опита на КГБ и подменя с агенти и информатори почти целия висш клир на БПЦ, като се ориентира към „вербовка на нова качестве¬на агентура сред младите религиозни кадри и сред младежите от Духовната семинария“.

Патриарх Кирил е обявен от организацията „Яд Вашем“ за праведник на света. Когато посещава Божи гроб в Ерусалим и българските евреи му благодарят за заслугите за тяхното спасяване, той отговаря: „Изпълненият дълг не е заслуга“! 

© Труд