menu_open Columnists
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close

Акад. Ваньо Митев пред „Труд news“: Бромхексинът не допусна грип в семейството ми

17 0
26.03.2026

Акад. Ваньо Митев пред „Труд news“: Бромхексинът не допусна грип в семейството ми

Обработваме данните от тазгодишната епидемия на грип, с амбицията описаните случаи да са над 1000. Предварителните резултати са много оптимистични

Предвиждаме и генетични изследвания, които се правят рутинно в Катедрата по медицинска химия и биохимия

Може ли да изкараш Ковид-19 с едно дращене на гърлото и да разбереш за инфекцията само по позитивния тест? Академик Ваньо Митев разказва как след профилактика с бромхексин това е напълно възможно. Казва и че съществува подходяща лекарствена форма и за деца, която е подходяща за профилактика на грип. 

- Акад. Митев, имате ли да съобщите нови неща за вашите изследвания върху профилактиката и лечението на КОВИД-19 и грип?

- Ние публикуваме непрекъснато. Така, че нови неща има. Но преди това бих желал да благодаря на в. „Труд news“ за това, че вече 6-та година дава гласност на нашите научни постижения. Това е изключително важно поради факта, че става въпрос за живот или смърт. Имам 14 интервюта или статии по темата в „Труд news“ от 2020 г. и може лесно да се проследи какво съм казвал, предсказвал и това, че всичко се е случвало, случва и ще се случи. Есента на 2020 г. в телевизионно интервю предсказах, че бромхексинът (BRH) може да е полезен в борбата срещу КОВИД-19. Реакцията на нашите здравни власти бе, таблетната форма на BRH да се продава с рецепта, което ни прави уникални в света. Със серия от публикации, ние демонстрирахме профилактичния ефект на BRH както срещу КОВИД-19, така и срещу грип. Резултатите са публикувани, като две нови статии ще излязат съвсем скоро в списания с импакт фактор. В последната статия описахме профилактичния ефект на BRH при епидемията от грип у нас 2024/2025. Сега обработваме данните от тазгодишната епидемия на грип, с амбицията описаните случаи да са над 1000. Предварителните резултати са много оптимистични.

- Бихте ли ни дали някои конкретни примери?

- Ще дам примери с членове от семейството ми и Катедрата, в която работя. Вземах допреди няколко дни BRH профилактично от 6 месеца. В края на месец октомври имах „леко дращене на гърлото“. Слагам този симптом в кавички, понеже бяхме публикували случай на 78 г. жена с изключително тежка коморбидност, която е приемала профилактично BRH, заразена била от КОВИД-19, при това с тежкия делта вариант в Англия и преболедува с „леко дращене на гърлото“. За разлика от нея, нейните близки (млади и здрави) изкарват болестта доста тежко. Реших да си направя антигенен тест... и се оказах положителен, без други симптоми, но положителен. Минах на инхалаторен бромхексин и колхицин и на 3-я ден бях вече отрицателен. Държа да подчертая, че ако не бях се тествал, въобще нямаше да разбера, че КОВИД-ът е минал през мен. След 2,5 месеца си направих тест за антитела и се оказа, че имам в изобилие. Или казано с други думи, BRH не е допуснал да се разболея, а минималното количество вирус, проникнало в клетките ми, ме е имунизирало перфектно. Грипът, обаче, не е бил „допуснат“ от BRH и буквално вчера получих резултат, че нямам повишени имуноглобулини, което означава, че не съм бил здрав грипен заразоносител. Най-естественото нещо, след като съм минал през стадий здрав КОВИД-19 заразоносител е да заразя някой близък. Поради тази причина изследвах и съпругата си за КОВИД-19 антитела. Оказа се, че и тя ги има в изобилие, без да е боледувала. За разлика от мен, тя и сега продължава да си взема сутрин и вечер BRH. В моята Катедра, асистентка, вземала профилактично BRH по време на КОВИД-19 епидемията не боледува. Сега я домързяло да го взема против грип и го изкара. Друга моя професорка ми се похвали за чудесния ефект на BRH върху болнавите ù родители, но тя самата изкара грипа, защото не си направи профилактика. Друг член на катедрата изкара неприятния грип и като зададох въпроса защо не си направи профилактика с BRH отговорът бе: „Защото съм тъпа патка“ и го потвърди пред Катедрения съвет. Виждате, че от небрежност даже хората, които са убедени в това което правиме от 6 години, не си дават труда да си купят от аптеките това евтино и безобидно лекарство. При грипна епидемия се разболява 1 от 3-ма души. Ако се направи профилактика с BRH се разболява 1 на 10 души, вероятно от друга вироза. Проф. Генка Петрова направи фармакоикономичски анализ, който публикувахме - при профилактика с BRH могат да се спестят над 1,2 милиарда евро! Продажбите на BRH в София са значително по-високи от тези в страната. Дали това не е обяснението на странното на пръв поглед явление, че в най-населения град нямаше обявена епидемиологична обстановка за разлика от Варна, Бургас и Пловдив?

- Как стои въпросът за подобна профилактика при деца?

- BRH метаболизира в организма до амброксол, който се намира по аптеките в подходящи форми за деца. В разговор с колеги-педиатри ми казаха, че минималната доза амброксол може да се приема безопасно дълго време от деца. Сега обмисляме при следващата грипна епидемия дали ще е удачно да изпробваме подобна профилактика, спазвайки всички етични норми. Моите внуци го приемат с успех.

- Какво стана с лечението с колхицин по схемата на вашата група?

- Януари тази година излезе потвръждение на нашите резултати за лечение на КОВИД-19 с високи дози колхицин от независимо рандомизирано двойно сляпо клинично проучване на чуждестранни автори, в което сме цитирани 3 пъти. Ще обясня на читателите какво означава това. Рандомизирано означава, че на случаен принцип компютърът разделя болните на контролна група и такива, на които е прилагано колхицин. Сляпо означава, че лекарят знае кой взема колхицин и кой плацебо, а пациентът не. При двойно сляпо, което се смята за златен стандарт, нито лекарят нито пациентите знаят кои са групите. Резултатите потвърждават нашите и аз се радвах на това клинично проучване повече, отколкото от публикуването на поредния ни резултат. И това ще обясня с пример. Един редактор, при приемането на публикацията ни за ефекта на колхицин, каза: „Да, това е много интересно, но щеше да е по-убедително ако бе рандомизирано двойно сляпо проучване“. Аз му отговорих, че ние сме напълно сигурни в ефекта на ранното лечение с високи дози колхицин и никога няма да приложим „златния стандарт“, понеже това означава десетки болни от контролната група да загинат и това нашият морал не го разрешава. Той прие отговора и статията излезе. Тук става въпрос не кое лечение е по-ефикасно, а буквално кой ще живее и кой ще умре. В най-голямото клинично проучване за ефекта на колхицина, RECOVERY, лечението почва средно на 9-я ден (неясно дали от приема в болница или от първия симптом), което е много късно, а освен това, дозите са ниски. Вместо да заключат, че когато колхицинът се дава в ниски дози, а лечението започва късно той е неефективен, тяхното заключение е „колхицинът е неефективен“. Световната здравна организация (СЗО) автоматично не го препоръчва и възможността да бъде спасен живота на милиони бе пропусната. В България поне на 30 000 души можеше да бъде спасен животът, ако нашият метод за лечение бе въведен не само в 4 болници.

- Как стои въпросът с токсичния ефект на колхицина и дозите, които вие препоръчвате?

- Този въпрос е от изключителна важност, като се има предвид токсичността на препарата при предозиране. След анализ на публикации от 1947 г. досега стигнах до заключението, че при дози под 0.1мг/кг няма никаква летална опасност, а между 0.1мг/кг и 0.2мг/кг може да има интоксикация в някои случаи, но не летална. Нашата максимална еднократна натоварваща доза е 0.045мг/кг. Удовлетворен съм, че преди месец излезе 10 годишно проучване на интоксикации с колхицин при деца в Англия и колегите стигат до същото заключение, а моята статия е цитирана и взета като отправна точка. Още веднъж искам да подчертая, че при приемането на колхицин трябва педантично да се избягват добре известни лекарствени взаимодействия, защото напр. комбинацията на колхицин с кларитромицин (взема се против язва) може да се окаже фатална. Просто трябва да се спазват правилата, които са добре известни и описани в листовката и редица инструкции. Интересно, че противопоказанията на колхицина са близки на тези на любимото антиковид-19 хапче на СЗО - паксловид.

- Състоя ли се очакваната от вас среща в МЗ с експертната комисията по белодробни болести?

- Не. За голямо мое разочарование и то след като представихме резултатите в Парламентарната комисия по здравеопазване. Сега ще пробвам при служебния министър.

- Какви са бъдещите ви планове?

- Групата от учени, в университета и извън него, които ръководя, нараства непрекъснато и стремежът е да обхванем все по голям брой клинични дисциплини и да изследваме постковид симптоматиката и евентуалното ù повлияване от колхицин. Почваме и изследвания на молекулно ниво, за да се опитаме да разберем най-важния от клинична гледна точка въпрос: Каква е причината у някои за хиперреакцията на NLRP3 инфламазомата, която води до цитокинова буря, мултиорганна увреда и смърт при КОВИД-19 и грип. Предвиждаме и генетични изследвания, които се правят рутинно в Катедрата по медицинска химия и биохимия. Силно сме мотивирани, СЗО да бъде принудена да промени отношението си към колхицина и в даден момент да препоръча профилактиката с BRH. Засега СЗО само отбелязва нашите публикации за BRH и колхицин. В научния свят, когато нещо е спорно, обикновено има множество публикации ЗА и ПРОТИВ. Засега никой не ни е опровергал, защото който реши да повтори нашите схеми на профилактика и лечение няма как да не получи подобни резултати. При нас има пълно съответствие между теория и практични резултати.

Крайно време е отговорните институции в България да престанат да си затварят очите, защото този вид профилактика и лечение може да спаси много животи.

Нашият гостАкадемик Ваньо Митев е роден през 1954 г. в Русе. Завършил е Френската езикова гимназия в София, след това Медицинска академия в София. Бил е редовен аспирант. Професор е в Катедрата по биохимия на Медицинския университет в София от 1998 г. - най-младият професор тогава в медицинските среди. Специализирал е във франция от 1991 до 1994 г. Бил е заместник-декан, заместник-ректор, 2 мандата ректор на Медицинския университет в София и два мандата председател на Съвета на ректорите в България. Председател е на общото събрание на Медицинския университет в София. През май 2015 г. е избран за академик. Почетен гражданин на Русе, Враца, Мизия и Горна Малина. 


© Труд