Днес репортер пита 47 като как така се е случило, че той не е знаел за спирането на военната помощ за Украйна. Понеже вчера каза в прав текст, че НЕ Е ЗНАЕЛ, и е станало едва ли не случайно може би, по инициатива на някой служител на ведомството на Хегсет, ама не назова Хегсет по име.

И днес 47 продължава със сложно минало-несвършено-недоизказано-бъдеще време в миналото (предизвикателство за всеки преводач): "Щях да съм знаел, а ако знаех, щях да не съм го позволил, но понеже не знаех, а бих знаел, и така се получи.. следващ въпрос"... и следващият въпрос беше (перифразирам): "Какво говори за Вашето управление факта, че някой друг решава вместо Вас?"

Не откриваме топлата вода като казваме, че освен личната отговорност на 47 за всички безобразия, там има една група тръмпминьони, които освен в режим на ръкопляскане, се включват от време навреме в режим самоинициатива "да се подмажем на шефа", като лесно предугаждат желанията му.

То не е и трудно де - просто трябва да поддържат списъка с "хора и държави, които мразим" винаги актуален, колкото и бързо да расте той. И когато от време навреме, поради някое чудо или незаобиколима международна конюнктура, някой излезе за кратко от този списък, миньоните не успяват да реагират. Та в случая стана ясно, че Хегсет е бил в тоя режим и е решил да зарадва шефа, и сега лъжат, че как откак гръмнали Иран, внезапно изпитали силна нужда да си преброят оръжието и боеприпасите, щото се появило съмнение достатъчни ли са им.

Не знам, ама само в един или два уестърна от всичките, които съм гледала, на добрите им свършваха патроните насред финалната патаклама. Жалко измъкване. Администрацията напоследък се е специализирала в такива съшити с бели конци оправдания за всичко - днес слушах как Пам Блонди........

© OFFNews