Отзвукът от вчерашния американски удар по иранските ядрени инсталации - едни се радват, други се чудят, трети се възмущават, четвърти са вън от себе си, пети просто се страхуват.

Къде сме ние, като българи, които казваме "Близкия Изток", а не като американците и повечето западноевропейци - "Средния Изток" (Middle East, малко като Средна земя). Защото сме близо, затова. И гледаме по различен начин на заплахите оттам - дали от проточила се война с потоци мигранти, дали от терористични атаки, дали от ядрен конфликт - всичко е на масата.

Трудно е да се каже какво следва, рано е. Засега Иранския парламент гласува да затворят Ормузкия проток, ама не са го затворили, защото Хаменей трябва да утвърди това решение, пък той е в бункера и няма много достъп до него. Ще го затворят, ама не веднага. Оттам минава 20% от световния петролен трафик. Не само ирански, ами и на арабските страни. Та ако наистина вземат да го затворят, се очаква повишение на световните цени на нефта. Но още не е сигурно - могат ли, биха ли действително, и за колко време биха го освободили близко разположените американски военни (и дали). Много неизвестни.

Другото, което правят Иран, е да пращат нови балистични ракети, отново насочени към жилищни райони в Израел. Пак гледах цели блокове сринати, за щастие жителите са по бомбоубежищата и жертвите са минимални. Но ако го погледнем с очите на израелците, това можеше да не е просто разрушение, а радиоактивна пепел - в което по начало аятоласите искаха и искат да превърнат........

© OFFNews