Геополитически блокове, конкуриращи се идеологии, технологична надпревара. Върнахме ли се в 60-те години?, пита Хал Брандс, колумнист на Bloomberg Opinion и уважаван професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс".

От Украйна през Газа до Южнокитайско море, светът е осеян с кризи. Международното сътрудничество е парализирано от дипломатическо съперничество; техно-оптимизмът отстъпи място на всеобхватна техно-тревожност. Единствената суперсила куца към избори със съдбоносни последици, докато съперниците й трескаво се въоръжават за настоящи и може би бъдещи войни. Всяко от тези предизвикателства на свой ред е симптоматично за настъпваща по-дълбока историческа промяна. "Настоящата международна среда е в смут, тъй като нейните основни елементи се променят едновременно."

Хенри Кисинджър пише, че през 1968 г. вихрушка от промяна - деколонизация, вътрешни протести, променящ се баланс на силите - разтърсва договореностите, възникнали след Втората световна война. Но оценката на Кисинджър също е добра отправна точка за разбиране на объркания днес свят. За едно поколение след Студената война светът беше структуриран от набор от истини: триумфът на демокрацията над автокрацията, добродетелите на глобализацията и иновациите, перспективите за мир между великите сили и стабилизиращата роля на американската мощ. Тези истини бяха в основата на свят, който беше изключително благоприятен за САЩ и техните съюзници. Те също са били исторически благоприятни за глобалните финанси и търговия.

Причината днешният свят да изглежда толкова хаотичен е, че тези стари истини се разпадат, докато контурите на нова ера се оформят. Нововъзникващият ред е този, в който геополитическите блокове се завръщат, а стратегическите съперници водят жестоки идеологически и технологични битки. Международната икономика е бойно поле, тъй като взаимозависимостта и несигурността вървят ръка за ръка. Глобалното управление и решаването на проблеми все повече изглеждат като артефакти от една по-щастлива епоха. Международното насилие се засилва, тъй като рискът от голяма война - дори глобална война - нараства. Силата на САЩ все още остава голяма, но поведението на Америка става все по-хаотично, тъй като нейната политика става по-малко стабилна. Цялата тази суматоха все още може да създаде достойно бъдеще. Но първо, политиците и бизнесмените трябва да разберат настъпилата епоха на фрагментация.

Златният век на глобализацията

Светът след Студената война имаше своите несигурности, своите несправедливости, своите безобразия. Но светът, който се появи след падането на Берлинската стена, все още се усещаше като време на уникален прогрес и обещание. Демокрацията побеждаваше автокрацията. Броят на демокрациите се увеличи от около 40 в началото на 70-те години на миналия век до 120 до 2000 г.

Глобализацията беше в бунт: световната търговия се увеличи приблизително четири пъти между 1989 г. и 2019 г., докато потоците от преки чуждестранни инвестиции нараснаха осем пъти между 1992 г. и 2000 г. Икономическата отвореност повиши жизнения стандарт по света. Смяташе се, че това също ще намали международното напрежение, създавайки глобален просперитет, който само най-злите негодници биха нарушили. Глобализацията беше улеснена на свой ред от дигиталната революция, която улесни търговията и повиши производителността. Информационните технологии изглежда също благоприятстваха свободата: социалните медии подхраниха протести, които свалиха репресивните правителства в Египет и Украйна в началото на 2010 г.

Прогресът имаше и своята тъмна страна, разбира се. Катастрофалният тероризъм, от който САЩ пострадаха на 11 септември, показа как слабите играчи могат да се възползват от лекотата на международното пътуване, комуникациите и финансите, за да започнат атаки с глобален мащаб. Като цяло обаче един свят, за който се предполагаше, че се умиротворява чрез икономическа интеграция, изглеждаше все по-благоприятен за мира на великите сили. И тъй като заплахата от голяма война намаляваше, водещите сили щяха да насочат енергията си към инициативи и институции - от противодействието на насилствения екстремизъм до изграждането на Световната търговска организация - предназначени да укротят транснационалните заплахи и да укрепят глобалните правила на движение. Целият този напредък беше подкрепен от САЩ. Американските съюзи донесоха мир и стабилност в Източна Европа и Западния Пасифик. Вашингтон подкрепяше демокрацията и глобализацията; той послужи като катализатор за колективни действия срещу разпространението на ядрени оръжия и други проблеми. Американските технологични фирми насърчиха иновации, които задвижиха дигиталната ера.

Редът след........

© news.bg