Богоявление е един от най-древните християнски празници. С него църквата отбелязва кръщението на Иисус Христос, извършено в река Йордан от първия му братовчед Йоан Кръстител или Предтеча (вървящия пред Христа, неговия предшественик, предсказал пришествието на Месията). „Тогава Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него – започва разказът на свети евангелист Матей. – И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Богоявление в иконописта и изобразителното изкуство

Православната вяра обединява честванията на Кръщение Господне и Богоявление, приемайки, че по време на тайнството Бог се появява в своята триединна същност: Отца (гласа от небесата), Сина (Христос) и Светия Дух (спускащия се от небесата гълъб). Ето защо празникът е известен днес и като Кръщение Господне, и като Богоявление, Йордановден, Водици, Водокръщи или Попова Коледа… По Григорианския календар (нов стил) той се отбелязва на 6 януари, а по Юлианския (стар стил) – на 19-и. На този ден имен ден имат Богдан (Богдана), Божидар, Богомил, Боголюб, Божан, Божил, Йордан (Йорданка), Данчо, Динко, Диньо, Дана…

Заради връзката на празника с водата (а и според традицията) на Богоявление всеки, който иска да е здрав през годината, се потапя във водоем. Местният свещеник извършва ритуално хвърляне на кръста в близката река, езеро или море. След изваждането му се отслужва тържествената литургия Велик водосвет, по време на която светената вода в храмовете бива обновена, а вярващите отнасят част от течността по домовете си – за защита от болести и пречистване на душата. По стародавна традиция на Богоявление се освещават военните части и бойните знамена на Българската армия. Смята се, че за първи път във войската водосвет е отслужен през лятото на 917 г., когато преди паметната битка при Ахелой свещеници благославят бойните байраци на воините, предвождани от цар Симеон I Велики.

Дори при военнополеви условия празникът продължава да се чества

Поради своята зрелищност празникът привлича многобройна публика, но и обективите на кинокамерите – и то още в ранните години на тяхното изобретяване. В края на 1908 в София отваря врати "Модерен театър" – първото стационарно кино в България. Неговите прожекционисти се оказват и кинооператори, които през 1910 заснемат първите кинохроники на кинотеатъра, обособил се впоследствие във филмопроизводствен център.

И през 1911 „Модерен театър“ продължава производството и прожектирането на свои хроникално-документални филми. Още в първите дни на годината (11 и 12 януари) поне два столични всекидневника ("Дневник" и "Реч") отбелязват, че там бива показан репортажът „Водосветът на Богоявление в София”. Охарактеризиран като „собствена снимка“, той е отразявал най-вероятно (филмът не е съхранен до наши дни) традиционната религиозна церемония по хвърлянето на кръста в ледените води и освещаването на войсковите знамена на Йордановден в столицата, чието население вече наброява 102 769 жители. Прави впечатление експедитивността, с която „изгледът“ е лабораторно обработен, монтиран и показан в киното – само 5 дни след заснемането му!

На 11 и 12 януари 1911 поне два столични вестника („Дневник“ и „Реч“) отбелязват, че „Модерен театър“ показва своя „собствена снимка“, озаглавена „Водосветът на Богоявление в София“

На 18 януари 1929 в. "Мир" отпечатва лаконичното съобщение: „Утре, Богоявление, на площада пред Двореца ще се извърши водосвещение в специално построен павилион“. Програмата за предстоящите на 19 януари тържества (датата, на която тогава църквата отбелязва празника – по Юлианския календар, защото след 1916 в царството ни е въведен Григорианският календар) бива огласена от столичния печат. „Днес, 10 ч. преди обед на площад „Александър I“ (пред Двореца) ще се извърши традиционният велик богоявленски водосвет от софийския митрополит Стефан [този пост Стефан I Български заема от 1922 до 1948] – пише в. „Зора“. – В всички черкви ще се отслужи Божествена литургия, след която от по-близките черкви ще се образуват литийни шествия до площада. Всички войскови части трябва да бъдат строени на площада до 9 ч. 30 мн., а до 9 ч. 40 мн. да бъдат поздравени. След водосвета ще се произведе парад, командуван от командира на 1п[ехотен]. полк, г. полковник Жечев, а приеман от Н. В. Царя. Всички части ще минат пред него в церемониален марш. На водосвета ще присътствуват: Н. В. Царят с княгинята и свитата си, всички министри, пълном. министри на православните страни, кметът и др. Хвърлянето на кръста ще бъде оповестено с 21 топовни гърмежи“.

На 21 януари церемонията е "възкресена" от "Мир" с няколко изречения, допълващи вече известното: „На Богоявление пред двореца бе отслужен тържествен молебен, на който присътствуваха Н. В. царят, Н. В. княгиня Евдокия, всички министри, бюрото на Нар. събрание, кметът на столицата, ректорът на университета и др. Службата бе извършена от Н[егово]. Пр[еосвещенство]. митрополит Стефан. Войсковите части дефилираха церемониален марш пред Негово Величество“. Непосредствено до това известие, на същата страница всекидневникът поднася извънредно важна информация, озаглавена „Царят на филм“: „Един мил израз на симпатия и обич се прояви вчера към Н. В. Царя в Държавния ученически кинотеатър, където се прожектираха снимки, изработени в новоустроената при киното лаборатория. Снимките представляваха праздненството по водоосвещаването на Богоявление и част от парада. Появяването на царя извикваше шумни ръкопляскания“.

През 1929 софийските всекидневници отразяват церемонията, „Зора“ я илюстрира, а „Мир“ свидетелства за нейното заснемане на филм

На 26 декември 1920 в гимнастическия салон на Първа софийска девическа гимназия бива тържествено открит Държавният ученически кинематограф (ДУК), към който през 1924 започва да функционира Държавната филмова лаборатория, водеща се официално към отдел „Кинематографическо производство” при Министерството на народното просвещение (МНП). Завеждащ лабораторията и неин главен оператор е Христо Константинов (1897–1940) – завършил в Лайпциг „кандидат киноинженер“ (според тогавашния печат). В лабораторията той работи до 1931, когато подава оставка, там заснема, обработва и подготвя за прожекция цялата продукция на институцията –........

© Mediapool