Ако се избавим от клишетата и глуповатите лозунги от времената на партийната пропаганда, разговорът за труда, почивката и мързелуването би бил много по-реален, човешки и приятен.

По-добре паднал пред бара, отколкото прав пред струга. Този български израз събира привърженици от десетилетия. Има и друг: Работа ли е, не ми я хвалете. Учените обясняват тази „мъдрост“ с умората, която много хора свързват с работата.

Основателят на Microsoft Уѝлям Хѐнри Гейтс III, известен като Бил Гейтс признава, че предпочита да наема на работа мързеливи хора. „Винаги избирам мързелив служител за трудна задача, защото той ще намери лесен начин за нейното изпълнение“, категоричен е мултимилиардерът.

Роденият в Одеса писател-сатирик и ерудит Михаил Жванецки казва: Ако не работиш, от какво ще живееш? Ако работиш, тогава кога ще живееш?

Не знаем каква философия спрямо труда е изповядвала Червената шапчица, но Шарл Перо пише в приказката: Червената шапчица нямаше този ден никаква работа, затова вървеше през гората без да бърза, спираше да почине и да набере цветя, с които да зарадва своята баба.

Очевидно е, че не трябва да си зает с работа, за да можеш да се разхождаш свободно из гората, да си тананикаш и да събираш цветен букет… Разбира се, ако някъде в засада не те очаква Страшния вълк…

Освен това знаем, че истинската история, върху която е създадена приказката „Снежанка и седемте джуджета“ съвсем не е весела и забавна.

През 1994 г. германският историк Екхард Сандер публикува проучването Schneewittchen: Marchen oder Wahrheit? („Снежанка: Приказка ли е?“). В него той твърди, че е разкрил истинската история на Снежанка.

Според Сандер, персонажът на Снежанка е всъщност историята на живота на Маргарете фон Валдек, германска графиня, дъщеря на Филип IV, родена през 1533 г. На 16-годишна възраст Маргарете е принудена от мащехата си Катарина да се премести във Вилдунген. Там тя се влюбва в принц, който след време ще стане стане Филип II, крал на Испания.

Бащата и мащехата на Маргарете не одобрявали връзката, тъй като тя била „политически неизгодна“. И т.н. и т.н.

Но за джуджетата…

Бащата на Маргарете притежавал медни мини, които наемали деца, които били използвани буквално като роби. Преуморени от работа много от тях умирали млади. Които оцелявали заболявали от забавен растеж и деформиране на крайниците. В резултат на това те често били наричани „бедните джуджета“. В това ги превръщал тежкия физически труд.

Та да не хвалим толкова много труда…

***

Минава Вуте край двора на Нане и го вижда как се мъчи да копае седнал.

- Нане, защо се мъчиш да копаеш седнал?

- Пробвах легнал, но не става. – отвърнал Нане.

***

Други български мъдрости:

Змия хващам, работа не хващам. Българска поговорка.

Работата не е заек да избяга, казал заекът и избягал от работа. Поговорка на много народи.

Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден.

***

На 1 май от сутринта телевизии и други медии ни засипват с бодряшки репортажи за празника на труда. Трудът бил велико благо, облагородил човека и прочие клишета. Политици се надпреварват да изрекат някакви умни думи за труда, но през тях прозира лицемерие.

Преди време полският журналист и писател Якуб Маймурек пише статия, посветена на труда като натрапчиво задължение и на мързела, като исканно човешко право.

Предлагаме ви творението на Якуб Маймурек.

„Аз никога няма да работя“–тези думи, според легендата, е написал при пристигането си в Париж на стената на някаква къща младият Ги Дебор (Guy Debord) – самозваният гениален стратег на антиавторитарните леви, лидер на Ситуационистския интернационал и автор на «Обществото на спектакъла». Дебор, една от най-нетрадиционните личности на 20-ти век, е считал, че истинското освобождаване на човека трябва да е свързано с освобождаване от труда.

С победа над труда като изолирана сфера от живота, област на принудата, на контрола и икономическата необходимост. Тази идея от самото начало съпровожда обществените движения, появили се в рамките на съпротивата срещу господстващия капиталистически строй, обаче никога не е принадлежала на основното течение, което, по-скоро, акцентира върху значението на труда за обществото и за личността, върху свързаното с работата достойнство, „правото на труд“, необходимостта от преодоляване на отчуждението. Едновременно с това течение е съществувало и едно много по-скромно, но най-често подмолно течение. То разглежда работата като проблем, който трябва да се реши, за бъде освободен човека. А защо? За да може човекът да се реализира извън сферата на утилитарния и дисциплиниращ вид труд: да се посвети на развлечения, свободна игра, творчество, приятелство, любов.

Изгубеното съкровище otium

Да се върнем, обаче, към началото, няколко крачки назад в историята. Ако се вгледаме в античната философия, ще открием, че тя........

© Frognews