Кой печели и кой губи от лъжата: Защо истината е толкова нежелана в България
Политици, управленци, представители на институции и всякакви лица със самочувствието, че са някакъв фактор, се чувстват задължени поне веднъж в седмицата да ни пробутат някоя лъжа. Вместо „Добър ден“.
Лъже се дори, когато самият източник няма полза и инкасира вреди.
Да вземем случаят в Русе. Напрегната ситуация се оказват група жители на града. Един от тях е полицейският шеф Николай Кожухаров. Именно той пострадва тежко, направена му е сложна операция, още е в интензивното.
Избухнаха десетки версии. Естествено всяка една по някакъв начин обслужва част от участниците, съответно отрича твърдения на други. Появиха се и видеа, неособено ясни, които предполагат към спекулации. И те не закъсняха.
Започнаха спорове около първоначалните информации и публикации. Те наистина са противоречиви, някои дори будят недоумение. Няма да ги изреждам.
Някъде в този момент на втори, дори на трети план мина най-важният проблем – този за насилието. Няма нито един аргумент, който може да оправдае насилието. Юмруците не са правосъдие. Улицата не е съдебна зала. Бабаитите не са магистрати. Никой не може да бъде пребиван, защото не го е харесала отсрещната страна. Ако е полицай и това е известно на нападателите – още по-малко.
Демокрацията е свобода, при спазване на законите и обществените норми. На този фундамент се крепи цивилизацията от хилядолетия. Това, че сме допуснали в страната ни мутрите да вилнеят, е проблем и наш общ грях.
От МВР се иска само едно: ИСТИНАТА. Дори ситуацията да е житейска, битова или каквато там е била (все още никой не знае........
© Frognews
