Не трябва да се мисли за увеличаване на данъци или осигуровки, не трябва да се бърза за влизане в еврозоната

При политическата ситуация в страната подготовката на бюджета за 2025 г. трябва да бъде направена от служебното правителство. Износът на страната намалява, а инфлацията не. С въпроси имаме ли шанс да влезем в еврозоната от средата на 2025 г., какви ще бъдат последиците от въвеждане на еврото, какво е състоянието на икономиката на страната и какви политики трябва да бъдат включени в бюджета за следващата година се обърнахме към икономиста Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

- Г-н Панчев, след като от Националния статистически институт обявиха инфлацията за месец юли имаме ли шанс да влезем в еврозоната от средата на следващата година?

- Ако става въпрос за влизане в еврозоната през 2025 г. това е почти невъзможно. Редовният конвергентен доклад на ЕК и ЕЦБ показа преди два месеца, че не изпълняваме Маастрихтските критерии и това трябваше да е краят на разговора по темата. Чуват се идеи от различни места за искане на извънреден доклад, който евентуално да позволи влизане не от месец януари, а например от средата на следващата година, но това е изключително екзотична идея, досега не е имало подобен случай. От друга страна, добре споменавате инфлацията според последните данни ние продължаваме да не изпълняваме инфлационния критерий, дупката между нашата инфлация и нужната за покриване на изискването е 1,5 процентни пункта, т.е. дори и да има извънреден доклад, той ще даде същите резултати. И не на последно място, изискването за влизането в еврозоната е изпълнение на критериите на устойчива база. С други думи, ако в един месец покрием инфлационния критерий, това няма да е достатъчно. Трябва да се демонстрира продължително във времето изпълнение на изискванията.

- Трябва ли да бързаме да влезем в еврозоната? Парламентът задължи правителството, ако изпълним критериите за членство, да поиска въвеждане на еврото от 1 юли 2025 г. Удачно ли е влизане в еврозоната от средата на годината?

- Не трябва да бързаме за влизане в еврозоната. И имам предвид не през 2025 г., а изобщо през настоящето десетилетие. Няма обективна причина да махнем отлично работещия валутен борд, особено докато страната ни продължава да изостава по измерители като доходи, размер на икономиката и стандарт на живот. Преждевременното влизане в еврозоната води до по-високи цени, до проблеми с фискалната политика, и до загуба на опционалност при прилагане на макрополитики. Особено вредно е това постоянно изместване на целевата дата, първо с една година напред, вече и с шест месеца. Показва пълна невъзможност от страна на правителството да поставя и преследва реални цели и да води политика в стопанската сфера.

- Управляващите са си поставили влизането в еврозоната като съществен приоритет. Но какъв ще бъде ефектът от въвеждане на еврото за обикновения гражданин? Какво се случи в Хърватия след въвеждане на еврото?

- Основно негативен ще е ефектът за потребителите. Редица изследвания и опитът на новоприети страни-членки показват увеличение на цените в следствие на закръглянето при превалутиране. Ефектът в Хърватия от момента, в който стана ясно, че страна ще е член на еврозоната, е от около 2-3 процентни пункта допълнителен диференциал спрямо средната инфлация за валутния съюз. Премиерът на страната обяви, че ситуацията е много сериозна и въведе редица административни тавани за цените на основни стоки, в опит да се овладее ръстът в........

© Труд