Всяка хвърлена на пясъка и във водата пластмасова чашка или фас застрашават здравето ни

Черно море днес е по-чисто, актуалната заплаха е бързото затопляне

Горещините от началото на лятото радват туристите и рибарите по нашето Черноморие, защото пасажите сафрид подраниха, а още от юни морската вода достигна 25 градуса и върви нагоре. Как това влияе на флората и фауната в Черно море, чисто ли е то и защо защитените на книга дюни продължават да са застрашени от човешката дейност, разговаряме с д-р Радослава Бекова от Института по океанология при БАН.

- Преди дни Службата за климатични промени на ЕС „Коперник“ съобщи, че отминалият юни е бил най-горещият в историята. По нашето крайбрежие това се усети и по затоплянето на морската вода до 25 градуса още преди пика на лятото. Как влияят тези промени върху морските обитатели, д-р Бекова?
- От десетина години наблюдаваме затопляне на морето не само през лятото, а и през зимата. Нашето Черно море е уникално, то има междинен студен слой, който разделя горния и наситен с кислород слой от мъртвия сероводороден - под 150 м. При това устойчиво затопляне междинният слой се свива. Спекулативно е какво ще се случи, ако тази тенденция продължи - дали този буферен слой напълно ще изчезне и дали ще се стигне до смесване на кислородните и безкислородни води. Но температурата безспорно влияе върху популациите на морските обитатели. Увеличава се периодът на цъфтеж на фитопланктоните, който обагря водата в тюркоазено зелено, кафеникаво, млечно бяло. Морето ни е слабо отточно, но в него има голям приток на сладка вода. Тя носи биогенни елементи - азот и фосфор, с които се хранят фитопланктоните. Когато започнат да цъфтят, те изчерпват кислорода и най-потърпевши са дънните организми - рачета, миди, попчета, калкан, писия. Тогава се получават т. нар. замори, които са видими и във Варненското езеро. Заради затоплянето цъфтежът на различните фитопланктони подранява. Добрата новина е, че няма цъфтеж на токсични видове.

- Затоплянето не увеличава ли опасността от навлизане на опасни нашественици в Черно море?
- Засега нямаме такива данни. Винаги е имало посетители от юг, но те не изграждат устойчиви популации. При трайно повишаване на градусите на водата може да се очаква и такъв сценарий. Пример е синият рак, който е широко разпространен в Средиземно море и все по-често се лови по нашето крайбрежие. Към момента не се е установил тук. Ако го направи, ще влезе в конкуренция с нашия едър рак пагура. Тъй като и двата вида са всеядни обаче, смятам, че ще постигнат равновесие.

- Топлото море зарадва рибарите на север, защото пасажите сафрид тази пролет подраниха с близо месец. Тази промяна в миграцията крие ли подводни камъни?
- Да, защото и в Черно море, и в световен мащаб затоплянето става прекалено рязко. То повишава и киселинността на водата, което вече е сериозна заплаха за кораловите рифове,........

© Труд