Когато се подготвях за назначението си в Унгария, получих много съвети. Казаха ми никога да не забравям да се възхищавам на красотата на Будапеща (особено когато е осветена през нощта); да внимавате за пристрастяване към лангос (нещо като българската мекица, гарниран с чесън, сметана и настъргано сирене - бел. ред); да се опитате да научите езика (с поглед, сигнализиращ за безнадеждност). И още един съвет беше често повтарян: гледайте какво прави правителството, а не какво казва. Преди да предложат този последен съвет, моите колеги обикновено разказваха история, която започваше с "цветист" коментар, направен от унгарски служител, и завършваше с потвърждение на политическия консенсус. Така че колкото и неразпознаваеми да са думите на съюзник от НАТО, действията, поне така гласеше теорията, биха разказали различна история.

Унгарците са наясно с този вид дуализъм - животът при комунизма, няма нужда да го казвам тук, беше пронизан от него. Думи, които означават противоположно на тяхното значение. Поддържане на две противоположни гледни точки едновременно. Унгарците смело свалиха комунизма, но наследството на двойствения говор остави своя отпечатък.

Как може страната от 1956 г. да се чувства уютно в компанията на Русия на Путин? Как може една държава едновременно да е член на Европейския съюз и да е във война с "Брюксел"? Как може съюзник на Съединените щати също, по думите на министър-председателя, да бъде техен "противник"? Как може да пречи на усилията за отговор на руската агресия страна, която неведнъж е била нейна жертва?

Когато става въпрос за правенето на външна политика, да се разглеждат изявленията на Унгария като "просто думи" е разбираемо удобно. Това е, което всички бюрокрации искат: да не действат. Вместо с отговори билбордовете с бомби от "Брюксел", валящи над Унгария, са посрещани с въртене на очи - като поредната проява на някаква налудна унгарска комуникационна стратегия.

И все пак, ограничените ангажименти както на Европа, така и на Съединените щати през последните 14 години не доведоха до комуникационна криза в Унгария, а до криза на демокрацията - неизбежен факт за всяка страна, която в продължение на почти десетилетие е под непрекъснато "извънредно положение", позволяващо на нейното правителство да приема закони чрез укази, заобикаляйки парламента.

Политиката на САЩ приемаше идеята, че Унгария казва едно, а прави друго. И сега виждаме двете - казване и правене - все повече и тревожно преплетени. Билбордовете, заглавията и думите на Унгария вече не са - ако някога са били - просто думи, политическа реторика, комуникационни трикове. Те са ръка на държавната власт. Те имат въздействие, предназначение, цел. Накратко, те са политика и влияят на нашия алианс и заслужават нашето внимание.

През 2014 г., когато министър-председателят Орбан изнесе реч, очертаваща визията си за нелиберална държава в рамките на ЕС, някои може би са я отписали като реторична политическа примамка. Сега виждаме ясно, че това не е просто реторика. Стигнахме до момент, в който днес, на форум за демокрацията в Будапеща, подобно на срещата на върха на демокрациите в Белия дом, все повече хора се питат дали Унгария все още е демокрация. Това е въпрос, чийто отговор би трябвало да лесен за член на ЕС и съюзник в НАТО. Един академичен изследовател на може да започне да отговаря на този въпрос, като проследи два нейни стълба: свободни........

© Капитал