Ех - късният капитализъм… Колкото и захар да му слагаш, нагарча. Нещо се обърка в рецептата... Все повече прилича на тиква от онези хибридни сортове. От … безвкусните. Колкото по-едра и месеста, толкова по-куха. Тежкò им на непокорните духом. На волните по природа. На онези, дето обичат сочно - напоително за ума. Очаква се засушаване... Идеи, ориентации и приоритети не липсват. Засмукват отвсякъде като помпи. Намигат като леки жени. Обещават удоволствия. Хвърляш едно око. Любопитен си. Гледаш обаче, гледаш - гримирана работа. Отдолу – кухо та глухо. Сухо та сухо. Като в хибридна тиква. Към каквото да посегнеш, каквото да оставиш – по-сочно не става. Нито по-сладко. Само намотано на кълбо - това, дето пречи, с онова, дето помага. Кълбо почти колкото земното…

Току ни застигне някоя гениална нишка. Някоя … кардинална идея. Уж гениална. Наглед епохална. Без време - банална. След време -… фатална. Ама като излязоха от строя радарите. Като няма успевание без послушание. Като Кантовото „sapere aude“ мутира в „само посмей!“ на нова политическа коректност. Само на мен ли ми се струва или наистина спряха и да ласкаят, че си фактор. Че можеш сам. Че си страна в обществен договор. Че имаш права преди задължения. Наричаха те homo economicus. Нищо, че си беше обида. Важеше за комплимент. Вече и това не си. Изпадна в графа homo systematicus. Победеният късен човек. Загубил желание за възпроизводство. Безпомощно загледан в самозагубата… В англосаксонския речник с претенция за синоним........

© OFFNews