Съществува твърдение, че по време на Втората световна война, в британския парламент обсъждали бюджета на страната. Чърчил, тогава премиер, попитал: За войната е ясно. Но не виждам средствата за култура. Наскачали депутати: Каква култура, във война сме. А Чърчил отвърнал: Ако нямаме култура, тогава за какво воюваме?

Не знам дали е имало такъв случай, но звучи чудесно. Получаваме представа за отношението на властта и елита във Великобритания към културата.

За какво всъщност нашите предци са създавали зографски и книжовни школи? Защо е толкова величаво делото на светите братя Кирил и Методий, ако не за културата, която ни превежда през вековете до днес?

У нас такъв диалог няма да чуем. Тук се водят войни за парите за култура. Резултатът е, че симфоници, оперни певци и балерини получават пари колкото чистачките. Интелектуалците ни пък се групират около управляващите и на приема на президента за 24 май, но ги няма никакви за тегобите народни и несполуките в гражданското общество. А да чуем упрек към партийни величия? Забравете.

А културата дава автентичност на България.

Това са азбучни неща, но периодично нечия инициатива или решение ни изненадва с препратките към отминали времена, с които не би трябвало да се гордеем.

Случаят е следният: министърът на културата Тодоров предложил неговият пра, пра........

© Frognews