“И да паднем, мили братя, нашите кости няма да бъдат напразно – другите поколения ще стъпят връз тях!“

Това пише преди два дни в nationalgeographic.bg в статия, посветена на Хаджията.

Още няколко медии отразяват рождените дати на Хаджи Димитър – 10 май и на Стефан Караджа – 11 май. И двамата загинали на 28 години – през 1868 г., предвождайки чета от 120 души храбреци, дошли да освобождават България и да умрат за нея.

Нито една от големите телевизии не посвети новина или предаване на Хаджията и Караджата. Мълчаха и много други медии.

Колко души въобще си спомниха за тези двама мъже през тези дни? Имената им нямаха никакъв шанс, защото мътният новинарски поток бе посветен на крясъците, лозунгите и разветите руски и съветски замена, издигнатите портрети на Сталин и Путин, на поклони доземи пред руската посланичка Митрофанова. Такова лакейство и падение няма да видите в нито една друга държава, от нито един друг народ. Дори Сърбия, днес верен съюзник на Москва, няма в календара си празник, посветен на освобождението на страната от същия освободител, който ние прославяме с над 400 паметника… Не отиде шествие до лобните места на войводите, но се надпреварваха пред отломките на МОЧА.

Това е срамно и позорно.

Те дадоха живота си да я има България, а имената им все по-рядко се чуват и четат. Подвигът им събира прах в архивите и все по-малко хора се гневят на това.

Предлагаме ви текст за големият комита Стефан Караджа.

В брой 299 от 4 август 1868г. вестник „Дунав” пише: ” В срядашния брой на „Дунава” ( номер 298 от 31 юли) ний известихме, че предводителят на разбойниците Тулчалият Кючук Стефан се лекува в затворническата болница и че по негово щение местната власт повика благовейнаго свещеника Христя, за да го изповяда . . . Разбойничеството и престъплението, които направи речения Стефан, ако и да изискваха да се накаже смъртно наказание съобразно законът, но когато му се свърши изпитът и осъждението, болеста на раните му се усили и наказанието му се беше отложило след пълното му оздравяване. Обаче мъките и болките на раните му, като усилиха още повече, той попадна и в болеста називаема тетанос, щото миналата сряда ( 31юли 1868г. ) през ноща умре от своята си смърт и на утринта се повика пак свещеника, който го погреба според християнските обичаи; а защото тялом беше съвсем отслабнал, той, без да мине на губилищното място(бесилката), отгдето минаха другарите му и отидоха в смъртния дом, напряко (кестерме) отиде през друг един път “

Така журналистите от в. „Дунав” са отразили смъртта на войводата. Нарекли са го „предводителят на разбойниците”, защото властта е била в ръцете на турския султан и никой не е смеел да напише нещо друго.

Стефан Тодоров Димов – Караджа е роден на 11 май, събота, 1840 г. Ден по-рано, същата година, е роден и Хаджи Димитър. Караджата по майчина линия е потомък на рода Бинбеловци от село Факия, род чието развитие можем да проследим в течение на шест века назад. началото му е свързано с легендарния Момчил войвода, за когото турския поет Енвери пише в книгата “Деяния на Умур паша” :

“Всички, които го виждаха, оставаха изумени, всички се удивляваха на неговия величествен вид. Той бе висок колкото двама души, гледан, наподобяваше минаре.”

Бащата на Стефан, Тодор Димов Узунниколов известен, като Тодор Търнин, бил буен човек.

”Дядо Тодор – разказва внучката му Веса (дъщеря на Стефановата сестра Пена) – бил от ония българи, които не скланяли глава пред турците. А имало един каймакамин, не оставял хората на спокойствие. Обикалял край чешмите, задирял момите и младите невести. Дядо често имал разправия с него. Една вечер го срещнал на улицата. Било тъмно нямало никой наоколо. Разминали се, но още същия миг дядо Тодор се обърнал и ударил турчина с тоягата си по главата. Нанесъл му още удари, докато го убил (Това се случило окло 1846г). Нямало свидетели, но на всички било известно, че са се спречквали. На сутринта турските управници първо него щели да........

© Frognews