Това е едно от последните интервюта на Мариана Евстатиева-Биолчева. Взето е през 2005 г. по повод премиерата на филма "Принцът и просякът", заснет по едноименния роман на Марк Твен. Имах щастието да присъствам на снимките край Царево, защото по-малкият ми син, тогава на 6 години беше едно от хлапетата в детската баня.

Това вече беше последният игрален филм на голямата режисьорка. След това засне сериала за БНТ "Людмил и Руслана" по мой сценарий и се оттегли достойно от снимачната площадка. Веднъж се пошегува, че след като е изчела най-важните книги на своето време, вече ще чете само криминалета.

Проф. Мариана Евстатиева-Биолчева е родена в Габрово. Завършила е кино- и телевизионна режисура в Лодз, Полша, през 1971 г. От 1972 до 1990 г. работи в Студията за игрални филми в София. От 1996 г. преподава режисура в Нов български университет.

Снимала е над 30 игрални, късометражни и документални творби, по-известни сред които са "Тигърчето", "Мигове в кибритена кутийка", "Похищение в жълто" и др. Доказано име във филмите за деца, носителка на множество престижни награди от цял свят за "Дяволското оръжие", "Горе на черешата", "Търси се съпруг за мама".

- Как се снима филм след 13-годишна пауза? Предишният ви филм "Здравей, бабо" излезе през далечната вече 1991 г., останала в историята с премиерския призив: "За бога, братя, не купувайте!"

- Наистина това е голяма пауза, когато става дума за снимането на игрални филми. Но аз не съм бездействала. В този период заснех четири документални филма и един сериал за БНТ - "Писма на един дакел".

Започнах и да преподавам кино и телевизионна режисура в Нов български университет, защитих доцентура, а през 2002 г. и професура. Така че премиерският призив "За бога, братя, не купувайте" при мене не се трансформира в "Не правете нищо". Напротив! Но за съжаление много от колегите ми изпаднаха в депресия, а и пари за филми нямаше. Този проблем все още не е решен. Операторът Венец Димитров с........

© 24 Часа