• Ако ограничат правомощията му, очаквам той да заложи на моралния си авторитет
• Не вярвам Радев да се ангажира с партийно строителство
• Демокрацията у нас е жива и ефективна благодарение на усилията, положени от всички наши президенти
• Желев работеше за необратимост на демокрацията, Стоянов – за евроатлантическата посока, Първанов – за социалните предизвикателства, Плевнелиев бе прагматичният лидер
• Желев обяви прехода за провален и поиска повече правомощия като президент
• Петър Стоянов заяви: "Моята политика беше основана на кауза, днешните – на т. нар. делнична политика"
• Георги Първанов бе първият избран за два мандата и запази високо доверие към себе си на този пост и през двата
• Росен Плевнелиев е първият, отказал да се бори за втори мандат, но и до днес служи на страната си, като подкрепя смислени проекти и млади лидери

- Направихте първо по рода си изследване “Президентът на Република България 1992-2017 г. Проблеми и перспективи”, на мандатите на българските президенти от 1992 г. до 2017 г., в което правите и оценка кой от тях как се е справил като баща на нацията. Имате ли фаворит, г-жо Димитрова?

- За мен винаги са били важни освен мястото, ролята и диалога между институциите, и личностите, които ги оглавяват. Още повече, ако са президенти на страната.

Всеки един от заемалите този пост заслужава симпатии, тъй като в годините всеки от тях проявява едно все по-дефицитно качество – да бъде лидер. Защото президентът е Лидерът, който носи отговорността.

“Истинският лидер е ковач на съгласие”, казва Мартин Лутър Кинг. В българския случай президентът трябва да взаимодейства и с трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, без това да го поставя над тях, и да е морален коректив и активен арбитър на политическия процес. Това разбиране е важно, защото помага да разберем по-дълбокия смисъл на конституционната постановка “президентът олицетворява единството на нацията”.

- Защо се насочихте тъкмо към президентската институция?

- За мен бе важно да представя не само уредбата на държавния глава в държавно-политическата традиция на Република България, но и философията, която бащите на конституцията са заложили в този институт. Затова се постарах да представя обективно и честно как всеки на този пост до 2017 г. е изпълнявал функциите си по конституция. Благодарна съм, че автор на предговора на книгата ми е проф. Янаки Стоилов, който е един от авторите на създадената през 1991 г. съвременна българска конституция и я е гласувал във Великото народно събрание като депутат тогава.

- Интересно, как стои исторически дебатът за института на служебния кабинет, статутът на който е част от замислените днес промени в конституцията?

- Мястото и ролята на служебния кабинет и дали той да бъде определен със закон, се дебатира близо 30 години след съставянето на първия служебен кабинет в България през 1994 г. И днес е един от големите въпроси. Вероятно защото в ситуациите на съставяне на служебен кабинет президентът за определено време се ползва с правомощия като при полупрезидентска форма на управление, с реални възможности в изпълнителната власт, при това в ситуацията на парламентарна република.

- На представянето на........

© 24 Часа