• Чалгата профанизира все повече сектори. Но напоследък у нас има и много стойностни неща, талантливи хора
• Призът “Златното перо” ми дава чувството, че не съм живял напразно
• Обидно малък е процентът от БВП, който се заделя за култура
• Написването на хубава песен не може да се програмира - идеята идва свисше, неочаквано и щастливо

- Г-н Диомов, какво е за вас 24 май?

- Най-светлият, най-възторженият и най-български празник.

- Според вас заслужава ли да стане националният празник на България вместо 3 март, каквито гласове се чуват напоследък?

- Не смятам, че трябва да се променя националният празник. Може би греша, но това ще обърка хората и отново ще бъде повод за разединение.

24 май е празник на нашата писменост и култура и независимо дали ще се води национален, или официален, никой не може да го измести от сърцата на хората.

- Актуален ли е днес лозунгът “Върви, народе възродени”?

- Не съвсем, за съжаление. Нацията ни е много разединена, хората са объркани. А трябва да гледат в една посока. Не говоря за абстрактни илюзии, а за общочовешките и националните ценности, които определят една нация, народ.

- Като човек, отдавна отдаден на изкуството, как намирате днешната духовност в България?

- Труден въпрос. Все пак намирам духовността на средно ниво. Има нискокачествени творби, няма достатъчно политика към по-стойностите образци.

За мое голямо съжаление, чалгата - във всичките ѝ измерения, обхваща все повече сектори и ги профанизира. Не се отдава заслуженото на стойностното изкуство.

- Длъжник ли е държавата на българската култура?

- Длъжник е, и то голям. Процентът от брутния вътрешен продукт, който се заделя за култура, е обидно малък и крайно неприемлив.

- Какво е да си свободен творец?

- Да пишеш това, което мислиш.

- Понякога това........

© 24 Часа