Деца, които се афишират като транссексуални в много ранна възраст, без да имат законно право да решат какво да сторят със себе си, са голямо предизвикателство пред професионалистите. Дилемата е в това, че ако родителите се противопоставят на интервенциите поради етични, религиозни и други съображения или просто от неосведоменост, страх и несигурност, обричат детето си на продължаващо страдание, което не само влошава качеството на живота му, но и носи риск за самия му живот.

Според проучвания поне 80% от обявяващите се за транссексуални деца преживяват тежки клинични депресии, след като осъзнаят, че са такива. Тези състояния често остават

неразпознати и нелекувани, защото децата се срамуват да ги признаят и споделят

Голяма част от тях започват да вървят срещу себе си в опит да се “поправят”, отговаряйки на очакванията на другите. Например момче, което иска да е жена, започва да ходи на фитнес, за да прави мускули. В много такива случаи резултатът е изнасилване на себе си, което рано или късно приключва, защото е трудно за понасяне. Част е от т.нар. дисфория - силен и интензивен дискомфорт от това, че няма решение, което да те успокои с онова, което си като физиологическа даденост.

Минавайки през такава криза на отчаяна съпротива, част от транссексуалните се предават. И........

© 24 Часа